ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№250
София, 16.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 271/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Д. Д. против определението на Софийския апелативен съд № 58 от 19.01.2009 год. по гр. д. № 72/2009 год., с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение от 18.11.2008 год. по гр. д. № 2882/2006 год. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на жалбаподотеля – ищец за разглеждане на претенция по т. 3 от негова молба от 19.12.2007 год. за сумата 2074,16 лева, като недопустима.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответникът „Б” АД гр. С. оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да остави частната жалба на ищеца Д. против определението на първоинстанционния съд, с което не е приета за разглеждане претенцията му по т. 3 в негова уточняваща молба от 19.12.2007 год., въззивният съд е посочил, че определението не е от категорията, които преграждат понататъшното развитие на делото, нито е предвидено самостоятелното му обжалване, с оглед разпоредбата на чл. 213 ГПК (отм.), поради което частната жалба е недопустима.
Определението е правилно.
С молба от 19.12.2007 год. по указание на съда жалбоподателят извършил уточнение на предявените искове. В съдебно заседание проведено на 18.11.2008 год., във връзка с молбата, същият е заявил, че предявените искове са два – иск за реално изпълнение по чл. 79, ал. 1, пред. 1 ЗЗД и иск по чл. 92 ЗЗД за неустойка. По т. 3 от молбата жалбоподателят е посочил, че предявява трети иск за присъждане на обезщетение поради неизпълнение на поети от ответника задължения по т. 9 от исковата молба в размер на 2074,19 лв. – чл. 79, ал. 1, пред. 2 ЗЗД, тъй като сам извършил довършителните работи и е загубил интерес от реално изпълнение. Тази претенция не е приета за разглеждане от първоинстанционния съд, като е преценено, че по съществото си това не е уточняване на първоначално предявените искове, а представлява нов иск.
Правилно въззивният съд е посочил, че ако изложеното в т. 3 не е нов иск, а е уточняване на исковата молба, правилността на определението ще се провери при инстанционния контрол на решението на съда, тъй като определенията, с което се извършва уточняване на исковата молба не подлежат на самостоятелно обжалване. Ако заявеното в т. 3 представлява нов иск, както е приел първоинстанционният съд, тъй като с него се въвеждат нови факти и нов петитум, то този иск може да бъде предявен и разгледан в отделно производство, а определението по своя характер не е преграждащо и не подлежи на обжалване.
Изложеното сочи, че въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 213 ГПК (отм.), като е приел, че обжалваното определение не подлежи на самостоятелно обжалване и не прегражда понататъшното развитие на делото и на това основание оставил частната жалба на ищеца – настоящ жалбоподател без разглеждане, като недопустима.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 58 от 19.01.2009 год. по гр. д. № 72/2009 год. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ