ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№55
София, 18.01. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 13 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1215/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. -. З. З. против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 176 от 18.05.2009 год. по гр. д. № 286/2009 год., с което е потвърдено решение № 11 от 04.02.2009 год. по гр. д. № 362/2008 год. на С. районен съд в частта, с която се разрешава на Областна дирекция на МВР гр. В. да издаде паспорт за задгранично пътуване на детето Я. С. И. ЕГН ********** и на детето С. С. И. ЕГН **********, без да е необходимо съгласието на бащата С. Л. И. и след като отменил горното решение в останала му част, въззивният съд отхвърлил искането на жалбоподателката да се разреши на децата Я. С. И. и С. С. И. да пътуват извън пределите на страната до навършване на пълнолетие, без да е необходимо съгласието на бащата С. Л. И..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд и на съдилищата в страната въззивният съд и е отхвърлил искането на майката за пътуване на децата извън пределите на страната до навършване на пълнолетието им, без съгласието на бащата, което обезсмисляло положителното решаване на искането да се издадат задгранични паспорти на двете деца, без съгласието на бащата. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, без да е изведен материалноправен въпрос, за който да се поддържа, че е разрешен в противоречие с представената съдебна практика – решение по гр. д. № 717/2000 год. на ВКС и няколко решения на районни и окръжни съдилища без заверка, че са влезли в сила. Като процесуалноправен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен въпроса, дали двете искания – да се издадат задгранични паспорти на децата и да се разреши да напускат пределите на страната до навършване на пълнолетие, без съгласието на другия родител са предмет на един иск, този по чл. 72 СК или представляват два обективно съединени иска.
Ответникът С. Л. И. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на решението в обжалваната му част.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е отхвърлено искане по чл. 72 СК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателката не е извела правен въпрос обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който да е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (т. 1) или в противоречие с практиката на съдилищата (т. 2). Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно посочените критерии на приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК е основание да не се допусне касационно обжалване. От друга страна касационният съд не може, изхождайки от данните по делото сам да изведе правния въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна.
По поставения процесуалноправен въпрос визиран в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Жалбоподателката поставя въпроса дали всяко отделно искане касаещо упражняването на родителските права, по което родителите не могат да постигнат съгласие, представлява обективно съединяване на искове по чл. 72 СК. Този въпрос няма решаващо значение за изхода на делото, след като съдът е разгледал всички въведени с исковата молба искания, по които родителите не са могли да постигнат съгласие. Жалбоподателката е направила искане по реда на чл. 72 СК за издаване на задгранични паспорти на двете деца, без съгласието на другия родител и второ искане – да се разреши да пътуват зад граница до навършване на пълнолетието им, без съгласието на другия родител. Исканията е обосновала с обстоятелството, че двете деца спортуват, членуват в спортен клуб „Джудоспорт” гр. С., участват в турнири по джудо, някои от които се провеждат в Турция, Гърция и други страни, което налага да разполагат със задгранични паспорти. Това искане е уважено от съда, като преценено, че е в интерес на децата. Второто искане е да се разрешат пътувания на децата извън страната до навършване на пълнолетието им, без съгласието на техния баща, което съдът не е уважил, като е изложил подробни мотиви с основното съображение, че така както е направено, искането не дава възможност за пълноценна защита интересите на децата, тъй като не може да се направи конкретна преценка относно целта на дадено пътуване, време, място на пребиваване, лицата които ще придружават децата, все въпроси пряко засягащи и гарантиращи техните интереси. Съдът се е произнесъл по всички искания, предмет на иска по чл. 72 СК, поради което поставения въпрос се явява ирелевантен за изхода на делото, а отнесен в приложното поле на чл. 208, ал. 1, т. 3 ГПК не може да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като нито е от значение за точното прилагане на закона, който е ясен и не се нуждае от тълкуване, нито е от значение за развитие на правото.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 176 от 18.05.2009 год. по гр. д. № 286/2009 год. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ