ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1037
София, 6.08. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 4 август две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 848/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на о. и н. против въззивното решение на Софийски градски съд № 383 от 18.12.2008 год. по гр. д. № 3053/2005 год., с което жалбоподателят е осъден да заплати на А. Х. О. сумата 8000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие претърпяна на 20.09.2002 год. трудова злополука на основание чл. 200, ал. 3 КТ със законна лихва считано от 20.09.2002 год. до окончателното изплащане и отхвърлил иска до пълния претендиран размер 10 000 лв., сумата 90,51 лв. претърпени имуществени вреди изразяващи се в разликата между полагащото се на ищцата, но неполучено брутно трудово възнаграждение и заплатеното и обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 20.09.2002 год. до 18.07.2003 год. на основание чл. 200, ал. 3 КТ със законна лихва, считано от 20.09.2002 год., като отхвърлил иска до пълния претендиран размер 733 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроса за правоприемството между закритите държавни училища и М. на о. и н. , с оглед прието правоприемство между закрития Социално – педагогически интернат „П” гр. С., район „К” – ответник по иска, където ищцата е изпълнявала длъжността „работник в кухнята” и където е настъпила трудовата злополука и М. на о. и науката. Поддържа се, че по този въпрос обжалваното решение е постановено в противоречие с представена съдебна практика, приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата А. Х. О. не е представила писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са уважени искове по чл. 200, ал. 3 ГПК, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и редовна.
Поставеният процесуалноправен въпрос настъпва ли правоприемството между закрити държавни училища и М. на о. и н. е разрешен с обжалваното решение в противоречие с представена към изложението съдебна практика, което обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. С обжалваното решение въззивният съд е приел правоприемство между заличеното държавно училище-интернат и жалбоподателя, осъден да заплати обезщетения от претърпяна от ищцата трудова злополука. С представените три съдебни решения на Софийски градски съд по гр. д. № 3698/2007 год., гр. д. № 3834/2007 год. и гр. д. № 2111/2006 год. и определение по ч. гр. д. № 402/2006 год. на Върховния касационен съд е прието, че М. на о. и н. не е правоприемник закритите държавни училища посочени поименно в цитираните съдебни решения, което обуславя противоречива съдебна практика и основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 383 от 18.12.2008 год. по гр. д. № 3053/2005 год. на Софийски градски съд в частта, с която са уважени исковете по чл. 200, ал. 3 КТ и в частта на присъдените съдебни разноски.
Делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ