ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№44
София, 14.01. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1194/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „К” Е. гр. П. против въззивното решение на Софийския апелативен съд № 203 от 30.10.2008 год. по гр. д. № 783/2007 год., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н. К. К. сумата 1854,39 лв. над присъдената с решението на П. окръжен съд по гр. д. № 867/2005 год. сума в размер на 477,29 лв. или общо 2331,68 лв. обезщетение за неимуществени вреди, представляващо стойност на 1 111 броя неправомерно изсечена дървесина – черен бор в съсобствен имот на К. , съответно на прилежащата и 1/7 идеална част от имота на основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, ведно със законна лихва от 24.08.2005 год. Решението е постановено при участието на третото лице Д. л. гр. Р., помагач на ответника.
В изложение (молба) от 19.01.2009 год. за допускане на касационно обжалване жалбоподателят излага съображения касаещи неправилността на решението в обжалваната му част. Поддържа, че не е пасивно материалноправно легитимиран да отговоря по предявения иск, като съществено нарушение на съдопроизводствените правила, че въззивният съд е извършил грешна интерпретация на реда и начина за предоставяне на ползването на дървесина в процесния имот, позовава се на късна регистрация на имота от собствениците в Държавното л. , като основания за неправилност на решението.
Ответницата Н. К. К. не е представила писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е уважен осъдителен иск за парично вземане по чл. 49 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Твърденията в изложението касаят правилността на обжалваното решение, като са посочени допуснати грешки на съда довели до нарушаване на закона и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които подлежат на обсъждане, ако се допусне касационно обжалване на решението. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Такъв правен въпрос отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК изложението не съдържа. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение за изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 30.10.2008 год. по гр. д. № 783/2007 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ