ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№386
София, 16.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на15 април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1771/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. на о. против въззивното решение на Софийски градски съд № 134 от 12.08.2009 год. по гр. д. № 1769/2008 год., с което е оставено в сила решение № 154 от 18.01.2008 год. по гр. д. № 4548/2007 год. на Софийски районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на М. Л. Г. сумата 4000 лв. представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа за периода от 08.03.2004 год. до 01.02.2005 год. на основание чл. 213, ал. 2 КТ със законна лихва върху сумата от 05.03.2007 год. до окончателното и изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. д. № 1542/2006 год. на ВКС и по гр. д. № 121/2008 год. на САС (влязло в сила) съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос – налице ли е незаконно недопускане на работа на лице, което е страна по друго трудово или служебно правоотношение, по което получава трудово възнаграждение, като основание за обезщетяване по чл. 213, ал. 2 КТ. Поддържа се приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание да допускане на касационно обжалване.
Ответницата М. Л. Г. в писмен отговор на касационната жалба поддържа липса на мотивирано основание за допускане на касационно обжалване и неотносимост на представената съдебна практика към разрешените с обжалваното решение материалноправни въпроси. Излагат се и съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е уважен иск за парично вземане по чл. 213, ал. 2 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да уважи иска по чл. 213, ал. 2 КТ съдът е приел, че М. на о. е останало работодател на ищцата, която е заемала по безсрочен трудов договор длъжността „експерт” в отдел „Д” (ДИЦ) към Управление „Военни архиви” при МО, въпреки сключения нов безсрочен трудов договор № 94 от 28.02.2000 год., с който на основание чл. 123 КТ ищцата е била назначената на длъжност „експерт” в Управление „Военни архиви” при Главно управление архиви при Министерския съвет (ГУА при МС). Прието е, че с ПМС № 237/99 год., съответно § 11, ал. 1 и § 13, ал. 1, към ГУА при МС е преминал само Централния военен архив – гр. В., като структурно обособено звено от Управление „Военни архиви” при МО, но не и отдел „Д” (ДИЦ) при МО, в който ищцата е работила, поради което ГУА при МС не е станал работодател на ищцата по смисъла на чл. 123 КТ. Едва със заповед на министъра на о. № ОХ-1081/30.12.1999 год. е разпоредено фондовата наличност и справочна картотека на отдел „Д” (ДИЦ) в Управление „Военни архиви” при МО да бъде предадена на Отдел „Канцелария” в Дирекция „Административно обслужване” при МО, където е преминала длъжността на ищцата по силата на настъпило правоприемство в дейностите. При тези обстоятелства, съдът е направил извода, че трудовото правоотношение на ищцата е продължило с М. на о. , а не с ГУА при МС. Ищцата не е била допусната на работа при ответника, при наличието на трудово правоотношение, недопускането е неправомерно и това ангажира отговорността на работодателя по чл. 213, ал. 2 КТ, като основание за уважаване на иска в посочения размер.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос е относим към изхода на делото и по него има противоречива съдебна практика, поради което обжалваното решение следва да се допусне до касационна обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 134 от 12.08.2009 год. по гр. д. № 1769/2008 год.
УКАЗВА на М. на о. в едноседмичен срок от съобщаване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 80 лв. и да представи доказателства за това по делото.
След внасяне на определената държавна такса делото да се докладва на Председателя на четвърто г. о. за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ