ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№348
София, 26.03. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 118/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касаицонна жалба на И. Н. У. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 316 от 22.07.2008 год. по гр. д. № 249/2008 год., с което на основание чл. 45 ЗЗД жалбоподателят е осъден да заплати на Н. П. Т. обезщетение за причинени, поради предизвикано от жалбоподателя пътно-транспортно произшествие, неимуществени вреди – физическа травма и постравматично разстройство в размер на 3250 лв. (към присъдените от първоинстанционния съд 1750 лв.) или общо 5000 лв. със законна лихва, считано от деня на увреждането 17.05.2006 год. до окончателното плащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя няколко въпроса от материалноправно естество, за които поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с представена съдебна практика, при нарушаване на материалния закон, като въпросите били от значение и за развитие на правото. Жалбоподателят формолира въпросите си така: налага ли се доказване противоправността на деянието в гражданския процес; кога е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК и кога се намалява обезщетението поради съпричиняване на вредата от страна на пострадалия.
Ответницата Н. П. Т. в писмен отговор на касационната жалба оспорва основанията за допускане на касационно обжалване и по същество излага съображения относно правилността на решението.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е уважен частично иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед данните по делото и наведеното в изложението за допускане на касационно обжалване, като съществен материално правен следва да се изведе въпроса за предпоставките, при които е налице случайно деяние, с оглед на прекратено против жалбоподателя – ответник по предявения иск, поради случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, образувано досъдебно производство от районната прокуратура и приета от съда противоправност на деянието, поради виновно нарушаване от водача на лекия автомобил на изискванията по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Въпросът е съществен, тъй като обуславя извода за отговорността на ответника по чл. 45 ЗЗД – наличие на негово противоправно и виновно поведение, като елементи от фактическия състав на отговорността при непозволено увреждане в производството за обезвреда на вредите.
Извеждайки противоправния характер на поведението на управляващия лекия автомобил, съдът е дал отговор, защо деянието не е извършено при условията на чл. 15 НК, а е допуснато виновно нарушаване на правилата по чл. 20 ЗдвП. Съгласно установената съдебна практика, за да е налице невиновно поведение, според чл. 15 НК, е необходимо водачът на МПС да е изпълнил задължението да се съобрази с определени предписания, с оглед на които той ще извърши определи действия, при които няма да е бил длъжен да предвиди настъпването на възможните обществено опасни последици. В случая решаващият съд е посочил, че водачът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, задължаваща го да прецени всички конкретни обстоятелства, които усложняват пътната обстановка и създават обективни предпоставки за пътно -транспортни произшествия (ПТП) – в близост на кръстовището, където е станало пътното произшествие се намират две училища, за което е имало пътен знак „Д” и знак максимално разрешена скорост до 40 км/ч, на кръстовището е имало неправилно паркирани на близко разстояние една от друга две коли, между които ищцата е изскочила тичайки да пресече кръстовището. Поради това съдът е приел, че за оневиняването на ответник не е достатъчно да се позове на обстоятелството, че възприетата от него скорост е била в рамките на допустимата. Същият е бил длъжен да се движи със скорост съответна на пътната обстановка, позволяваща му сигурно предвижване без инциденти, а при необходимост преустановяване на движението, когато и при минимална скорост на придвижване се създава опасност. Друго условие за приложение на чл. 15 НК е наличието на обстоятелства, при които водачът да е бил поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотвърти обществено опасните последици. Това условие не би било налице, ако с предходното си поведение ответникът сам се е поставил в невъзможност да реагира на опасността и избегне произшествието. За ответника е възникнала деликтна отговорност, тъй като е увредено друго лице, независимо дали е осъществен състав на специална правна норма или не. При деликтната отговорност едно деяние може да бъде деликт, без да е престъпление.
Поставения от жалбоподателя въпрос за приетото от съда съпричиняване на вредата от пострадалата в съотношение 50% е от фактическо естество, и в тази връзка наведените оплаквания касаят правилността на решението, поради което не следва да се обсъждат в настоящето производство.
Обжалваното решението не е постановено в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика – решение по гр. д. № 4479/2004 год. на СГС установяващо, че в тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на водача на лекия автомобил, когато е направено оспорване на констатацийте в протокола на КАТ, относно противоправността на поведението на водача, доколкото протокола на КАТ не съдържа пряко възприети от съставителя му, като длъжностно лице факти, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Производството се е развило в съответствие с изискването за установяване фактическия състав на чл. 45 ЗЗД с всички допустими доказателствени средства.
Поставените от жалбоподателя въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. По отношение фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и неговото установяване в производството за обезвреждане на вредите, когато няма влязла в сила присъда на наказателен съд (чл. 222 ГПК /отм./) има трайно установена безпротиворечива съдебна практика, а правната норма не страда от неяснота и непълнота и не се нуждае от тълкуване, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 316 от 22.07.2008 год. по гр. д. № 249/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ