ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№604
София, 14.06. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 26/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Стомана И. ” А. гр. П. против въззивното решение на Пернишки окръжен съд № 229 от 18.09.2009 год. по гр. д. № 592/2009 год., с което е потвърдено решение № 367 от 20.05.2009 год. по гр. д. № 6708/2008 год. на Пернишки районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на А. И. А. извършено със заповед № 97 от 08.11.2008 год. на „Стомана И. ” А. , с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „шихтовчик-звеневи” и работодателят е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 6528,75 лв. за периода 08.11.2008 г. – 08.05.2009 год. и отхвърлил иска до пълния предявен размер 7834,50 лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Стомана И. ” А. за сумата 1305,75 лв., изплатено на ищеца обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и осъдил „Стомана И. ” А. да заплати на А. И. А. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 6528,75 лв., считано от датата на предявяване на иска 20.12.2008 г. до окончателното изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправните въпроси – при различие в мотивите на решението на първоинстанционния и въззивният съд, кои мотиви са обвързващи и може ли вещото лице в заключението си да дава отговори на въпроси от правно значение за делото. Представя съдебна практика – решения на Върховния касационен съд по гр. д. № 5084/2008 год. и по гр. д. № 131/97 год., както и решение по гр. д. № 142/2008 год. на Софийски апелативен съд, постановено като касационна инстанция – всички по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
Ответникът А. И. А. в писмен отговор на касационната жалба поддържа, че същата е недопустима, като просрочена, евентуално оспорва нейната основателност по същество.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок (обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на 05.10.2009 год., а касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 21.10.2009 год.) и е редовна.
За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, съдът е приел, че заповедта за уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 – „при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата” не е мотивира – не са посочени конкретните професионални знания и умения, липсата на които са препятствали изпълнението на трудовите функции от ищеца за заеманата длъжност. Посочено е, че липсата на мотиви (в заповедта е възпроизведен само текста на уволнително основание) не може да се преодолее чрез последващото им въвеждане при разглеждането на трудовия спор, тъй като преценката за законосъобразност на уволнението се извършва към момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Неизпълние на задължението от работодателя да мотивира заповедта, е преценено от съда като основание за незаконност на оспореното уволнение и неговата отмяна с последица – възстановяване на работника на заеманата преди уволнението длъжност. Съдът уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и присъдил обезщетение за оставане на работника без работа поради незаконно уволнение в посочения размер, след като съобразил заключението на изслушана икономическа експертиза относно размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца по чл. 228 КТ във вр. с чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в което е включил и сумата 506 лв. бонус, изплащан ежемесечно от работодателя въз основа на въведена бонусна система за заплащане за производствени резултати, като елемент от брутното трудово възнаграждение с постоянен характер.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въпросите нямат отношение към решаващите мотиви на съда за основателността на предявените искове.
По въпроса за различните мотиви на първоинстанционния и въззивния съд и тяхната обвързаност с решението.
По своя характер дейността на въззивната инстанция е решаваща, което означава, че във въззивното производство съдът извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото и прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора. Проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от дейността на този съд, която е решаваща по същество. Затова въззивната инстанция изготвя собствени мотиви, които могат да бъдат различни от тези на първоинстанционния съд, дори когато констатациите за основателността на исковете, като краен резултат, съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Със сила на присъдено нещо се ползва само решението – диспозитива на решението по отношение на спорното материално право, който съдържа правните последици от решаващата дейност на съда – ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС. В този смисъл поставеният правен въпрос, не се явява значим за изхода на делото, тъй като правни изводи на съдилищата за основателността на исковите съвпадат, нито е разрешен с обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика на съда.
По въпроса, може ли заключението на вещото лице да съдържа правни изводи.
Според чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Експертизите се назначават, когато за изясняване на делото са необходими специални знания, които съдът няма. Експертизата е доказателствено средство, затова съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателствени средства – чл. 202 ГПК. От посочената характеристика на експертизата е видно, че вещото лице в своята дейност, подвежда фактите установени по делото към съответните правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, за да направи фактически изводи от значение за изхода на делото. Правните изводи са правомощие на съда. С обжалваното решение, изслушаната по делото икономическа експертиза е използвана от съда като доказателствено средство, от което е видно, че поставения правен въпрос не е разрешен в противоречие с т. 10 на ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГТК на ВКС.
Поставените правни въпроси нямат значение за развитие на правото и точното прилагане на закона по смисъла на т. 3-та от приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 229 от 18.09.2009 год. по гр. д. № 592/2009 год. на Пернишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ