ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№39
София,20.01. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3351/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. М. К. и М. Г. П. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 378 от 09.04.2008 год. по гр. д. № 1586/2007 год., с което е оставено в сила решение № 1* от 12.06.2007 год. по гр. д. № 8263/2006 год. на Варненския районен съд, с което е уважен отрицателно установителен иск, като е прието за установено по отношение на ищците, че ответниците – не са собственици на недвижим имот представляващ реална част от имот пл. № 206 по кадастрален план от 1997 год., находящ се в землището на кв. „В”, гр. В., местността „М” с площ от 314 кв. м при посочени граници на реалната част.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос решен в противоречие със установената съдебна практика – решение № 1* от 10.05.1996 год. по гр. д. № 519/1995 год. на ІV-то г. о. на Върховния съд, относим към наличието на правен интерес у ищците от предявения отрицателно установителен иск, при положение, че същите могат да защитят интересите си с положително установителен иск или осъдителен иск, след като ответниците се намират във владение на имота им.
Ответниците М. Г. Ш., Г. С. Д. , С. М. П. и Д. С. П. в писмен отговор по касационната жалба поддържат нейната неоснователност по съществото на спора, с което аргументират и липсата на основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно, с което е потвърдено решение на първоинстанционния съд, с което е уважен отрицателно установителен иск за собственост, както и че обжалваемият интерес не под 1000 лв., намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и редовна.
За да уважи отрицателно установителния иск, отричайки правото на собственост на ответниците в отношенията им с ищците върху реална част от 314 кв. м. от място, съставляващо имот № 206 по плана на нововъзстановените имоти за местността „М”, кв. „Владиславово, гр. В. при посочени граници на реалната част, съдът е посочил, че ищците разполагат с положително решение № 745 от 11.10.2000 год. на П. комисия гр. В., с което им е признато право на собственост, като наследници на Г. П. Д. върху лозе с площ 8,000 дка – имот пл. № 78 по кадастрален план от 1997 год. в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в м. „М”, който включва и част от спорния имот. Относно правата на ответниците съдът е приел, че техния наследодател (ответникът М. К. П. починал в процеса на делото на 14.03.2005 год.) не е придобил валидно право на ползване върху процесната земеделска земя, поради липса на взето решение на ИК на ОбНС съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от ПМС № 4/12.02.1988 год., за предоставяне право на земеползване по правилата на ПМС № 26/1987 год. Посочено е още, че само лицата, на които първоначално е било предоставено право на ползване при спазване на нормативните изисквания на ПМС са правоимащи по § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което отрицателно установителния иск се явява основателен и с обжалваното решение е бил уважен.
С оглед изложението и данните по делото съществения процесуален въпрос, за който се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика, касае наличието на правен интерес у собственика на имота да предяви отрицателно установител иск, за да защити правото си на собственост, когато разполага с възможността да предяви положително установителен иск или осъдителен иск, ако ответниците се намират във владение на имота.
Настоящият съдебен състав намира, че поставения процесуален въпрос е съществен, като относим към допустимостта на иска, респ. квалификацията на заявеното спорно материално право, който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика. Допустимостта на установителния иск, чрез който се претендира от ищеца едно право или се претендира отричано от него право е обусловена от наличието на правен интерес, въпрос който въззивният съд не е подложил на самостоятелно обсъждане, но разглеждайки иска по същество имплицитно е приел, че ищците разполагат с правен интерес от предявяването му. В тази връзка се поставя и въпроса за действително предявения иск, т. е. за неговата квалификация, с оглед наведените фактически твърдения в исковата молба, също относим към допустимостта на разгледания иск.
Изложеното дава основание да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 378 от 09.04.2008 год. по гр. д. № 1586/2007 год. на Варненския окръжен съд
УКАЗВА на К. М. К. и М. Г. П. в седмичен срок от съобщението да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 130,85 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
Определението по допускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ