ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№392
София, 2.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 31 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 179/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. К. С. против въззивното решение на Сливенския окръжен съд № 254 от 17.10.2008 год. по гр. д. № 464/2008 год., с което е оставено в сила решение № 204 от 28.03.2008 год. по гр. д. № 5457/2007 год. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателя против „Т” Е. гр. С. за сумата 1805,91 лв. претендирана на основание чл. 55, пр. 3 ЗЗД, с която ответникът се е обогатил на отпаднало основание.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателя поставя въпроса, дължи ли се връщане на принудително събрани суми, за които впоследствие със съдебно решение е установено, че не се дължат, като погасени по давност, претендирани на отпаднало основание по чл. 55, пред. 3 ЗЗД. Въпросът е поставен с оглед приетото от съда, че принудително събраните суми не подлежат на връщане на посоченото основание, тъй като със съдебното решение по проведен отрицателно установител иск по чл. 254 ГПК (отм.) е погасено само правото на принудително изпълнение, но не и самото изпълняемо право, което по време висящността на изпълнителния процес не е било оспорено от длъжника, като погасено по давност. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие със представена съдебна практика – решение по гр. д. № 977/1967 год. на І-во г. о. на ВС, според което „събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска от длъжника връщането им.”
Ответникът „Т” Е. гр. С. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск за парично вземане по чл. 55, пред.3 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С оглед изложението и данните по делото, като съществен материалноправен следва да се изведе въпроса, когато е събрано едно вземане, за което със сила на присъдено нещо е установено, че не съществува, дължи ли се връщане на полученото, на основание неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ГПК. В тази връзка се поставя и въпроса за предмета на иска по чл. 254 ГПК (отм.) и последиците при уважаването му. Жалбоподателят представя съдебно решение, в което е прието, че събраните суми по наложен запор след изтичане на погасителната давност, не представлява изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което може да се иска от длъжника връщането им. Това решение влиза в противоречие с приетото от въззивния съд, поради което по отношение на обжалваното решение следва да се допусне касационно обжалване, поради наличие на съществен материалноправен въпрос разрешен противоречиво от съдилищата – приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 254 от 17.10.2008 год. по гр. д. № 464/2008 год. на Сливенския окръжен съд.
УКАЗВА на Т. К. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 36,12 лв. на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на трето г. о. за насрочване.
Определението за допускане на касационно обжалване не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ