ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№100
София, 6.02. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 4 февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 4259/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. А. и И. Т. С. против въззивното решение на Софийски градски съд № 316 от 18.07.2008 год. по гр. д. № 1193/2008 год., с което е оставено в сила решение от 21.12.2001 год. по гр. д. № 4592/1997 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателките с правно основание чл. 108 ЗС за предаде владението върху нива с площ 6000 дка, находяща се в землището на с. Г., м. „В” („Д”), представляващ имот пл. № 293 от кад. л. Г-7-7-Г по неодобрен кадастрален план на вилна зона „В” при посочени съседи.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че в производство по иск с правно основание чл. 108 ЗС, с предмет възстановени земеделски земи, въззивният съд в противоречие с представена съдебна практика е проверил правото на собственост на ищците, респ. на праводателя им към момента на обобществяването на земите, въпреки, наличието на положително решение на поземлена комисия и издаден констативен нотариален акт за собственост в тяхна полза.
Ответникът П. Р. В. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения относно правилността на решението по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск за собственост по чл. 108 ЗС, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Съдът е бил сезиран с иск по чл. 108 ЗС от наследниците на Т. А. А. , на които с решение на поземлена комисия е признато право на възстановяване на собствеността върху две ниви от 2400 дка и от 3500 дка в м. „Д” в землището на с. Г., въз основа на което ищците се снабдили с констативен нотариален акт. Ответникът разполага с положително решение на поземлена комисия за възстановено право на собственост в стари възстановими граници за 2500 дка в м. „В”, като наследник на Г. Н. С. Твърдяло се е, че част от възстановената на ищците в стари реални граници земеделска земя се застъпва и фактически владее от ответника. Иска е бил отхвърлен с мотиви, че ищците не са установили, техният наследодател Т да е притежавал процесните две ниви при кооперирането на земите. На ищците са признати и възстановени с план за земеразделяне земеделски земи от 9.08 дка, толкова, колкото е притежавал наследодателят им на деривативно основание и колкото са били записани в емлячния регистър към 1949 год., общо 10.9 дка. Съдът е приел, че е оборена доказателствената сила на констативния нотариален акт издаден на основание решението на поземлената комисия, с което на ищците, като наследници на Т. А. , е признато право на възстановяване на собствеността в стари реални граници върху процесните две ниви.
Поставеният от жалбоподателите в изложението по допускане на касационно обжалване съществен материалноправен въпрос, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с представената съдебна практика, се отнася до възможността на съда в производство по иск за собственост по чл. 108 ЗС, с предмет възстановени земеделски земи, да проверява правилността на решението на поземлената комисия, въз основа на което е издаден констативен нотариален акт за собственост, след като при земеделската реституция собствеността се преценява към минал момент – обобществяването на земите, а по иска за собственост, собствеността се преценява към настоящия момент – основание за допускане на касационно обжалвано по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Представените от жалбоподателите съдебни решения не отричат възможността в производството по чл. 108 ЗС, съдът по реда на косвения съдебен контрол да провери законосъобразността на решението на поземлената комисия. В този смисъл са решение по гр. д. № 1912/1997 год. на ВКС, четвърто г. о., решение по гр. д. № 2436/2004 год. на ВКС, четвърто г. о. и решение по гр. д. № 2600/2002 год. на ВКС, четвърто г. о. Решението на поземлената комисия има конститутивно действие. Когато страната разполага с положително решение на поземлена комисия, тя извежда от него активната си материално правна легитимация по иска за собственост с предмет реституирани земеделски земи. Правилността на решението на поземлената комисия при възникнал спор за материално право, следва да бъде проверена в исковото производство в условия на състезателност, с всички доказателствени средства, тъй като законосъобразността на решението, като титул за собственост, има преюдициално значение за гражданскоправния спор. Като административен акт, издаден в условията на безспорно производство, решението на поземлената комисия може да обективира неправилно приложение на закона, противоречие с него, поради което в рамките на петиторната защита, съдът е длъжен да провери правото на собственост на страната, позоваваща се на решение на поземлена комисия, без да е обвързан от действието на административния акт, ако той противоречи на закона. Тази правна възможност е застъпена в представените от жалбоподателите цитирани съдебни решения, от което следва, че извършената от въззивния съд проверката на правото на собственост на ищците, при която е изведен неблагоприятен за тях извод с обжалваното решение, не е постановено в противоречие с установената съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Представените съдебни решения по гр. д. № 587/2000 год. на ВКС, първо г. о. и по гр. д. № 798/2000 год. на ВКС, първо г. о., касаят недопустимостта на разглеждането на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в делбено производство и в този смисъл нямат отношение към постановения за разрешаване материалноправен въпрос. Същото се отнася и до решението по гр. д. № 315/2001 год. на ВКС, четвърто г. о., с което е бил уважен отрицателно установителен иск. Обстоятелствата, при които иска за собственост е бил отхвърлен, имат отношение към правилността на решението, и основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 316 от 18.07.2008 год. по гр. д. № 1193/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ