ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№35
София,19.01. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 3628/2008 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Г., Л. Н. С. , В. А. М. , С. В. М. , Д. С. С. , П. Е. С. , Е. С. Т. , Б. П. Т. , А. И. Т. , Р. А. Р. , Е. И. Н. и Д. М. Н. против въззивното решение на Софийски градски съд № 89 от 19.03.2008 год. по гр. д. № 96/2008 год., с което е обезсилено решение от 08.11.2007 год. по гр. д. № 28268/2006 год. на Софийския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд по предявените отрицателни установителни искове при квалификация на чл. 63, ал. 1 ЗС, че А. А. Г. и В. Х. Г. не са носители на ограниченото вещно право за построяване на мезонета прехвърлено им от „Дженев и Ко” ООД с договор от 04.09.1996 год.
В изложение по допускане на касационно обжалване жалбоподателите се позоват на трите основания на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, без да са извели съществен материално правен или процесуално правен въпрос, въпреки че поддържат становище, че конкретния спор е решен в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд без да представят такава.
Ответниците А. А. Г. и В. Х. Г. в писмено становище – отговор на касационната жалба поддържат липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като такива не се съдържат в изложението на жалбоподателите.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като констатира че решението е въззивно, с което е обезсилено първоинстанционното решение и делото върнато за разглеждането на предявения иск, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв., намира че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да обезсили първоинстанционното решение, с което по иска на жалбоподателите-ищци е било признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) по отношение на ответниците, че отстъпеното им правото на строеж за мезонет – апартамент № 19 на шести и седми жилищни етажи с обща застроена площ за двете нива от 140,98 кв. м, подробно описан в диспозитива на решението е погасено по давност, въззивният съд след указания до ищците за нередовност на исковата молба, поради противоречие между обстоятелствената част на иска съдържаща твърдения съответни на отрицателно установителни искове и петитум с искане да се установи погасяването на ограниченото вещно право на строеж, чиито носители са ответниците, т. е. петитумът е за установяване на факт с правно значение сочещ на иск по чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.), допустимостта на който законът не предвижда, ищците с писмена молба са отстранили тази нередовност, привеждайки петитума в съответствие с обстоятелствената част на иска, формулиран към съда да се признае за установено, че ответниците не са носители на ограничено вещно право за построяването на мезонета в съсобствено на ищците дворно място. За разглеждането на тези искове от друг състав въззивният съд е върнал делото на първоинстанционния съд с указания за внасяне на дължимата държавна такса.
Макар, че изложението не съдържа яснота относно разрешения с обжалваното решение съществен материално правен или процесуално правен въпрос в противоречие с установената съдебна практика, с оглед данните по делото и оплакванията в касационната жалба следва да се приеме, като съществен процесуално правен въпроса, доколко въззивният съд е имал основание да упражни правомощията си по чл. 100 ГПК или по делото не са били налице предпоставки за нередовност на исковата молба.
Въззивният съд е процедирал в съответствие с трайно установената съдебна практика – при противоречие между обстоятелствена част на иска и петитума, чрез който се посочва съдържанието на спорното право и се определят границите на решаващата дейност на съда, исковата молба е нередовна и за привеждането и към изискванията на чл. 98, ал. 1, б. „г” и „д” ГПК (отм.), съдът е длъжен да упражни правомощията си по чл. 100 ГПК (отм.). След като ищците са притежатели на абсолютно вещно право, като съсобственици на дворно място, засегнато от договор сключен с нотариален акт за построяването на мезонет в полза на ответниците, които се явяват носители на ограничено вещно право при твърдения, че правото на строеж не е било усвоено от праводателите на ответниците и е погасено с изтичане на предвидения в чл. 69 ЗС пет годишен давностен срок и по отношение на ответниците, изложение съдържащо се в обстоятелствената част на предявения иск, за да защитят правата си, ищците разполагат с правен интерес да отрекат правото на суперфиция прехвърлено на ответниците и това може да стане единствено с отрицателно установителен иск, чийто петитум следва да съответства на отричаното право.
Жалбоподателите не сочат съдебна практика, с която горните въпроси да са разрешени по начин различен от възприетия с обжалваното решение. Не са налице и основания за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280 ГПК, тъй като няма разрешен от съда съществен процесуален въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
При изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 89 от 19.03.2008 год. постановено по гр. д. № 96/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ