ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№310
София, 31.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 26 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1467/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Й. против въззивното решение на Софийски градски съд от 21.01.2009 год. по гр. д. № 1920/2008 год., с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за отмяна като незаконна на заповед от 29.06.2004 год. на председателя на ВПК „Б” с. С., с която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, за възстановяването и на заеманата преди уволнението длъжност „отговорник магазин” с. С. и за осъждане на кооперацията да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 711,31 лв. за периода 06.07.2004 год. – 15.10.2004 год.
В изложение за допускане на касационно обжаване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени материалноправните въпроси – може ли в мотивите на заповедта за уволнение да се препраща към друг документ и това да се извежда чрез тълкуване на текста; да се конкретизира дисциплинарното нарушение, като основание за уволнението едва в съда, а не в заповедта; достатъчно ли е само едно от множество дисциплинарни нарушения да е конкретизирано и само по отношение на него да са изискани писмени обяснения, за да се приеме, че заповедта за уволнението е мотивирана и процедурата по чл. 193 КТ е спазена; може ли в заповедта, респ. в документите към които препраща дисциплинарното нарушение да е описано общо, чрез настъпилата вреда от него, без да са посочени всички обективни и субективни признаци и процесуалноправният въпрос – достатъчно ли е доказването на един от елементите от фактическия състав на дисциплинарната отговорност, за да се приеме за доказано дисциплинарното нарушение. Жалбоподателката представя съдебни решения на Върховния касационен съд относно приложението на чл. 195 КТ, чл. 193 КТ, чл. 190 КТ във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ по гр. д. № 948/97 год., гр. д. № 759/98 год., гр. д. № 242/2002 год., гр. д. № 2941/2001 год., гр. д. № 1142/2002 год., гр. д. № 1522/2001 год., гр. д. № 24/2001 год., гр. д. № 1701/2002 год. и решение № 1/22.01.2002 год. на ВКС, ІІІ г. о., чрез които обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът ВПК „Б” с. С. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е с срок и е редовна.
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че описаните в заповедта за уволнението на ищцата дисциплинарни нарушения – допуснат дефицит в две ревизии в изключително големи размери за период по-малко от една година, както и нарушенията посочени в т. 2, 3 и 4, непосредствено свързани с посоченото в т. 1 са доказани. Прието е, че заповедта е мотивирана с оглед на приложени, като част от заповедта, инвентаризационни описи и стоково-парични отчети във връзка с проведени две ревизии на ищца, съответна на 17.06.2003 год. и на 02.06.2004 год., установяващи размера на дефицитите от ревизиите. По първата ревизия ищцата е дала писмени обяснения, а по втората, след като е била поканена от работодателя, не е подала обяснения, но на 02.06.2004 год. е подписала декларация, в която е изразила съгласие с направените констатации от ревизията. При тези обстоятелства съдът е посочил, че работодателят е спазил изискванията на чл. 193 и чл. 195 КТ, а наложеното наказание по тежест е съответно на извършените нарушения, които са доказани.
Настоящият съдебен състав намира, че не е установено приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалвано, тъй като поставените правни въпроси не са разрешени от съда в противоречие с представената съдебна практика, която отразява постоянната практика по въпросите.
По материалноправните въпроси.
В обобщен вид тези въпроси касаят приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, според който дисциплинарнато наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Постоянната съдебна практика сочи, че нормата е императивна и за нейното спазване съдът следи служебно. Неспазване на изискването за включване на посочените реквизити в заповедта за дисциплинарно наказание има за последица незаконосъобразност на дисциплинарното наказание. В процесния случая преценката на съда, че заповедта за дисциплинарното уволнение на ищцата съдържа посочените реквизити не е направена в отклонение на посочената съдебна практика. В заповедта изрично са визирани две ревизии в рамките на една година с установени дефицити, по приложени инвентаризационни описи и стоково-парични отчети, като част от нарушенията, които съдържат необходимите данни за установяване на фактическия им състав по време, обективни и субективни признаци. Неяснота в отношенията между страните по развилото се дисциплинарно производство няма. Ищцата не е била лишена да осъществи надлежна защита на трудовите си права. Същата е била запозната с приложенията към заповедта, съдържащи констатациите от направените и ревизии, по които работодателят е поискал писмени обяснения. По втората ревизия тя не е представила обяснение, но е подписала декларация, че няма възражения и е съгласна с инвентаризационните описи и стоково-парични отчети. Водещото нарушение в заповедта са именно дефицитите по двете ревизии в т. 1, останалите три точки са производни на това нарушение и в този смисъл поисканите писмени обяснения касаят всички констатирани нарушения на изискванията, които ищцата като МОЛ е следвало да изпълнява. Доказването на нарушенията в т. 1 са достатъчни да породят дисциплинарната отговорност на ищцата. По тежест нарушенията за значими и сочат на рецидив в поведението на ищцата. В този смисъл поставения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС.
Изложеното дава основание да се приеме, че с обжалваното решение поставените правни въпроси са разрешени съобразно постоянната съдебна практика на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.01.2009 год. по гр. д. № 1920/2008 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ