ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№900
София, 10.08. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 30 юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 437/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. п. „О” гр. К. против въззивното решение на Кюстендилски окръжен съд от 29.12.2009 год. по гр. д. № 502/2009 год., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. И. Б. извършено със заповед № 45 от 15.01.2009 год. и заповед № 51/15.01.2009 г. на директора на ОП „О” гр. К., с които му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „охранител” в ОП „О” гр. К. и предприятието е осъдено да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 2000 лв. за периода 15.01.2009-15.07.2009 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос за материалноправната и процесуалноправна легитимация да отговоря по предявените искове, който е разрешен в противоречие с представено съдебно решение по гр. д. № 1738/2003 год. на ВКС и в тази връзка процесуалноправния въпрос може ли във въззивната инстанция да се конституира нова страна по делото, разрешен в противоречие с т. 9 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тъл. дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът Д. И. Б. не е представил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси са от значение и обуславят изхода на делото.
Исковата молба е била предявена против Община гр. К. и делото пред първоинстанционния съд е приключило с решение, с което исковете са били уважени срещу Община гр. К.. Във въззивното производство, с определение от 02.10.2009 год., въззивният съд оставил исковата молба без движение с указание до ищеца да отстрани противоречието между твърдението, че заповедта за уволнението му е издадена от кмета на Община гр. К., когато заповедите са издадени от директора на ОП „О” гр. К., като уточни срещу кого предявява исковете. В изпълнение на указанията с молба-уточнение от 07.10.2009 год. ищецът изменява петитума, като насочва исковете против ОП „О” гр. К., като негов работодател. С определение от 13.10.2009 год. въззивният съд разпорежда да се връчи препис от исковата молба и от молбата уточнение на ответника ОП „О” гр. К. с указания по чл. 131 ГПК. Последва писмен отговор от ответника ОП „О” гр. К., в който е направено възражение за допуснато от съда съществено процесуално нарушения изразяващо се в невъзможност да се конституират страни във въззивното производство – т. 9 от ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС. С разпореждане от 25.11.2009 год. по възражението на ответника ОП „О” гр. К., въззивният съд е приел, че в случаят не е налице изменение на иска изразяващо се в замяна на страна – ответник, а до уточняване на нередовности по първоначално подадената искова молба. Посочено е, че доколкото нередовностите касаят конституирането на надлежната страна, то въззивният съд е извършил всички процесуални действия, които е следвало да извърши първоинстанционният съд по 131 ГПК, затова след подробен доклад по чл. 140 ГПК, въззивният съд насрочил делото за разглеждането му в открито съдебно заседание. С обжалваното решение въззивният съд, след отмяна решението на първоинстанционният съд, уважил исковете против ОП „О” гр. К., като надлежна страна – работодател по трудовото правоотношение.
С оглед на изложеното, процесуалноправния въпрос – може във въззивната инстанция да се конституира нова страна и в тази връзка, следва ли да се приеме, че уважаването на исковете против ОП „О” гр. К. е следствие изменение само на петитума по първоначално нередовна искова молба са въпроси, от които зависи изхода на спора по отношение на този ответник и обосновават приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът, кой е работодател на ищеца, по прекратеното трудовото правоотношение и материалноправно легитимиран да отговоря, респ. надлежен ответник по предявените искове, с обжалваното решение е разрешен съобразно представеното съдебно решение по гр. д. № 1738/2003 год. на ВКС, което отразява и постоянната съдебна практика по легитимацията на Общинските предприятия да отговорят по трудови спорове. По този въпрос касационно обжалване не се налага.
Воден от тези съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.12.2009 год. по гр. д. № 502/2009 год. на Кюстендилски окръжен съд.
УКАЗВА на О. п. „О” гр. К. в едноседмичен срок от съобщаване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 65 лв. и да представи доказателства за това по делото.
След внасяне на определената държавна такса делото да се докладва на Председателя на трето г. о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ