ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№500
София, 18.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 425/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Б. Н. против въззивното решение на К. окръжен съд от 23.06.2008 год. по гр. д. № 244/2008 год., с което като отменил решение № 32/2008 год. по гр. д. № 877/2007 год. на Д. районен съд, с което иска на жалбоподателя по чл. 200 КТ е бил уважен за сумата 7471,43 лв., въззивният съд отхвърлил като погасен по давност иска на Й. Б. Н. против „М” ЕАД гр. Б. дол с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ за сумата 7471,43 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука през 1995 год., изразяващи се в разликата между полученото възнаграждение като трудоустроен на длъжността „табелчик” и размера на получената пенсия и това, което би получил като „майстор-миньор” за периода 30.03.2004 год. до 01.08.2006 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят счита, че решението за отхвърляне на иска, като погасен по давност е постановено в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. д. № 139/2004 год. на ВКС. Поддържа още, че съдът е следвало да се позове на разпоредбата на чл. 111, ал. 1, б. „в” ЗЗД, вместо на приложения чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ. Представя постановление № 2/21.12.1981 год. на Пленума на ВС.
Ответникът „М” ЕАД гр. Б. дол не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е отхвърлен иск по чл. 200 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението за допускане на касационно обжалване, като съществен материалноправен се сочи въпроса – от кога започва да тече специалният общ тригодишен давностен срок по чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ за предявяване на искове по трудови спорове, отнесен към настоящия случай, по предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с представено съдебно решение по гр. д. № 139/2004 год. на ВКС – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Според разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ исковете по всички останали трудови спорове, извън изчерпателно посочените в т. 1 и т. 2 се погасяват с тригодишна давност. Тази давност се прилага по предявения от жалбоподателя иск, с оглед направено от ответника възражение за погасителна давност. Разпоредбата на чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ определя началния момент на давностния срок за всички останали искове, който започва да тече от деня, в който правото предмет на иска е станало изискуемо или деня, в който правото предмет на иска е могло да бъде упражнено, т. е. станало е изискуемо. С обжалваното решение съдът е приел, по направено от ответника възражение за погасяване на иска по давност, че давностният срок по иска на ищеца за вземане по чл. 200, ал. 3 КТ, представляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука през 1995 год., изразяващи се в разликата между полученото трудово възнаграждение като трудоустроен на длъжността „табелчик” и размера на получената пенсия и това, което би получил като „майстор миньор” за периода 30.04.2004 год. до 01.08.2006 год. е започнал да тече от последното решение на ТЕЛК за преосвидетелствуваване с дата 01.08.2003 год. и определен тригодишен срок на инвалидизация, който обхваща исковия период 30.04.2004 г. – 01.08.2006 год. Искът е бил предявен на 14.08.2007 год., след изтичането на тригодишния давностен срок и отхвърлен, като погасен по давност. С представеното към изложението за допускане на касационно обжалване съдебно решение по гр. д. № 139/2004 год. на ВКС, с предмет иск чл. 200, ал. 3 КТ, не възприето различно разрешение на въпроса за началния момент на давностния срок по чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ. В решението си съдът е посочил, че тригодишния давностен срок за предявяване на правото предмет на иска е започнал да тече от решението на ТЕЛК, с което е призната втора група инвалидност на ищеца поради трудова злополука, периода за който се претендира обезщетението по чл. 200, ал. 3 КТ се обхваща от ЕР на ТЕЛК и отнесен към момента на предявения иск е направен извода, че иска е предявен преди да изтече давностния срок. От изложеното следва, че с обжалваното решение въззивният съд е спазил принципа установен в съдебната практика, че при иск за имуществени вреди от професионално заболяване давностния срок започна да тече от всяко последващо решение на ТЕЛК за всеки нов период на преосвидетелствуване, независимо дали се потвърждава диагнозата или е констатирано влошаване на здравословното състояние, като всяко ново преосвидетелствуване за определен период, съставлява нов правопораждащ юридически факт, от който момент за работника (служителя) възниква право на иск за вземане за вреди за същия период. Представеното постановление № 2/21.12.1981 год. на Пленума на ВС, относно някои въпроси за погасителната давност при вземания от непозволено увреждане, няма приложение към настоящия случай.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.06.2008 год. по гр. д. № 877/2007 год. на К. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ