ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№478
София, 7.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 390/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците С. Д. Г., М. С. Б. и В. С. Р. и по касационна жалба на ответника С община гр. С. против въззивното решение на Софийски градски съд № 124 от 10.04.2008 год. по гр. д. № 2274/2007 год., с което е оставено в сила решение от 23.03.2007 год. по гр. д. № 8270/2005 год. на Софийския районен съд, с което е прогласена нищожността на договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 27.04.1999 год. в частта, с която С. община е продала на С. Д. Г., М. С. Б. и В. С. Р. над 1/4 идеална част до 1/2 идеална част от имот пл. № 6* кв. 22, м. „Б” по плана на гр. С., одобрен със заповед № 259/77 РД-50-09134/1983 год. при посочени граници, с площ 700 кв. м, без построената в мястото сграда, срещу заплащане на сумата 1 117 000 лв. на основание чл. 26, ал. 1 пред. 1 ЗЗД във вр. с § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗС от 1996 год. по иска на Б. В. С. и Р. В. С.
В изложение за допускане на касационно обжалване ответникът С. община гр. С. поставя въпроса може ли да се отчуждава право на собственост върху постройка без в него да е включено ограничено вещно право на строеж. Поддържа се още, че въззивният съд прогласил нищожността на договора изцяло, вместо само за 1/4 идеална част, както е поискано с исковата молба.
В изложение за допускане на касационно обжалване ответниците физически лица Г. , Р. и Б. поддържат, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие със представена съдебна практика на Върховния административен съд по въпроса свързан с приложението на § 27, ал. 2 ПЗР на ЗИДЗС и неговото тълкуване, относно кръга на правоимащите лица с право да закупят идеална част от земята, върху която са получили право на строеж. Въпросът за тълкуване на § 27 ПЗР на ЗИДЗС е поставен предвид приетото с обжалваното решение, че с ПЗР на П. № 235/19.09.1996 год. на МС (§ 1-3), с подзаконов нормативен акт е разширен законовия обхват на § 27, норма с изключителен характер налагаща стриктното и тълкуване. Според съда цитираната разпоредба дава права само на приобретеля на правото на строеж върху държавна или общинска земя и на неговите наследниците, като привилегия наследима на общо основание. Предвидените извън тях лица, с цитираното постановление, като правоимащи – роднини по права линия, на които впоследствие е прехвърлено това право от първоначалния приобретател, е прието от съда, като недопустимо разширяване обхвата на законовата норма, като противоречащо на закона, което не следва да се прилага, като постановено с нормативен акт от по – ниска степен. Така мотивирани въпросите обосновават приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за недействителност на договор, както и че обжалваемият интерес не под 1000 лв. намира, че касационните жалби са допустими, подадени са в срок и са редовни.
Поставения от ответниците физически лица материалноправен въпрос, относно тълкуване на § 27 ПЗР на ЗИДЗС във връзка с § 1-3 на ПЗР на П. № 235 от 19.09.1996 год. на МС по отношение кръга на лицата носители на право на строеж, които имат право да придобият съответна идеална част от правото на собственост върху земята, не е разрешен в противоречие със установената съдебна практика, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Преди всичко представената от жалбоподателите съдебна практика на Върховния административен съд не може да бъде съобразена, тъй като приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК има предвид само съдебна практика на Върховния касационен съд. Въпросът, поставен в контекста на обжалвания съдебен акт не е и съществен, тъй като въпреки изложените от съда съображения за стриктно тълкуване на § 27 ПЗР на ЗИДЗС, искът е бил уважен съобразно правата на ищците, като приобретатели на първия жилищен етаж от двуетажния близнак, придобили съответно 1/4 идеална част от правото на строеж върху общинската земя, трансформирано в право да държат етажа върху чужда земя, т. е. възприетото от съда тълкуване не се отразило върху правилността на решението.
Според смисъла на цитираната разпоредба правоимащи да придобият право на собственост върху държавна или общинска земя са лицата първоначални приобретатели на право на строеж върху държавна или общинска земя или техните универсални правоприемници (наследници по закона или по универсално завещание) или частни правоприемници (наследници по завет или придобили по договор). Не може да закупи земя лице, което няма това качеството, нито правоимащото лице може да придобие повече права върху земята от придобитата идеална част от правото на строеж върху държавната или общинска земя. Идеална част от правото на собственост върху земята трябва да съответства на придобитата идеална част от правото на строеж. В този смисъл договорът, с който е придобито в повече от полагаемото се право върху земята не е породил вещни последици за приобретателя и се явява недействителен по отношение на правоимащото лице, което може да реализира правото си да придобие съответна идеална част от правото на собственост върху земята по предвидения за това ред. Лицата по обявения за недействителен договор, в частта на придобитото над полагаемото им се право на собственост върху земята, може да поискат връщане на даденото за тази част на отпаднало основание.
Поставения в изложението за допускане на касационно обжалване въпрос от ответника С община, че съдът обявил недействителността на договора изцяло за закупената 1/2 идеална част от земята не кореспондира с постановеното от съда. Вторият въпрос, дали ищците са придобили и правото на строеж със закупуването на първия жилищен етаж не се нуждае от тълкуване, тъй като съдебната практика в тази насока е безпротиворечива – когато правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху построеното и суперфициарният собственик прехвърля собствеността му, с нея се прехвърля и съответна част от правото да се държи построеното върху чужда земя, т. е. прехвърля се и съответна идеална част от правото на строеж.
Изложеното сочи, че не са установени предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 124 от 10.04.2008 год. по гр. д. № 2274/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ