ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№499
София, 16.05. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 468/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. п. гр. П. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 28.10.2008 год. по гр. д. № 1863/2008 год., с което е оставено в сила решение № 34 от 27.03.2008 год. по гр. д. № 1514/2007 год. на Пловдивския районен съд, с което П. на Република България е осъдена да заплати на В. Н. Г. обезщетение в размер на 1250 лв. за претърпени неимуществени вреди по повдигнато му обвинение по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 2 НК, за което е бил оправдан с присъда по нохд № 1413/2004 год. на Пловдивския районен съд със законна лихва считано от 20.12.2006 год. до окончателното изплащане на сумата.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение – съществен материално правен въпрос разрешен от съда в противоречие с представена съдебна практика – решение по гр. д. № 524/2004 год. на Върховния касационен съд и решение по гр. д. № 198/1999 год. на Плевенски окръжен съд, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът В. Н. Г. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен частично иск по чл. 2 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният в изложението материлноправен въпрос, касаещ размера на дължимото обезщетение в контекст на нарушен чл. 52 ЗЗД не е разрешен в противоречие с представената съдебна практика. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от незаконно обвинение, в случая завършило с оправдаването на ищеца, се обуславя от конкретна фактическа обстановка и от доказателствата за нейното установяване, при обсъждането на които, съдът формира вътрешното си убеждение, относимо към обосноваността на решението, което не е възприето в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. Дали съдът е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти е преценка, която се извършва в касационното производство при разглеждане на спора по същество. Тази преценка не може да се направи в производството по допускане на касационно обжалване. В този смисъл представената съдебна практика – решения на съдилища по приложението на чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, основание съвпадащо с правната квалификация по настоящия спор, касаят конкретни случаи и определените размери на обезщетенията по тези дела не могат да бъдат критерий за определеното обезщетение по настоящето дело.
Извън горното, настоящият съдебен състав намира, че размера на обезщетението по обжалваното решение не е определен в противоречие с т. 11 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 год. на ОСГК на ВКС. Решаващият съд е присъдил обезщетение само за тези вреди, който са в причинна връзка с незаконното обвинение. В мотивите си съдът е направил паралел между претърпените от ищеца морални вреди – болка и страдание дължащи се на фактори от личен характер и тези, които са последица от незаконното обвинение. Обезщетението е редуцирано до тези вреди.
С оглед на горното не са налице основания за допускане на касационно обжалване по приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 28.10.2008 год. по гр. д. № 1863/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ