ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№183
София, 1.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 159/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. П. Ц. против определение № 847 от 30.12.2009 год. по ч. гр. д. № 659/2009 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е потвърдено определение от 19.10.2009 год. по гр. д. № 705/2009 год. на Ловешкия районен съд, с което е прекратено производството по иска на жалбоподателя против „О” А. <Ад&@А. гр. Ловеч с правно основание чл. 42, ал. 2 КСО за заплащане на обезщетение по болест за 35 календарни дни за периода от 24.11.2008 год. до 29.12.2008 год., предявен частична за 3600 лв., като част от сумата 17567,48 лв., поради недопустимост на иска.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбопоадтелят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа изведен материалноправен или процесуално правен въпрос. Излагат се съображения за допуснато от работодателя бездействие да представи болничните листове на жалбоподателя със съответната информация пред НОИ и неизпълнение на задължения по Наредбата за изчисляване и заплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО, което поведение дало основание на ищеца да насочи иска срещу този ответник.
Ответникът „О” А. гр. Л. в писмен отговор оспорва касационната жалба. Намира жалбата недопустима, поради липса на мотивирано изложение за допускане на касационна обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд преграждащо понататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
За да прекрати производството по делото по иска на жалбоподателя с правно основание чл. 42, ал. 2 КСО за обезщетение по болест, претендирано частично, за 35 дни по представени болнични листове, след прекратяване на трудовия договор с ответника, където е изпълнявал длъжността „изпълнителен директор” по договор за управление съдът е посочил, че се касае до претенция за заплащане от ответното дружество на обезщетение произтичащо от осигурен риск – временна неработоспособност, което се заплаща от държавно обществено осигуряване (чл. 2, ал. 1, т. 1 КСО). Посочено е още, че условията и редът за изплащане на обезщетение, вместо трудово възнаграждение, за времето на отпуск поради временна неработоспособност са уредени в раздел Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване- чл. 40 и сл. КСО и с Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, като обезщетенията се изчисляват и изплащат от ТП на НОИ, от фондовете на общественото осигуряване, а не от работодателя (осигурител). Обстоятелството, че ищецът е предоставил болничните листове на работодателя, като осигурител, не е достатъчно, за да обоснове правен интерес от разглеждане на претенцията по гражданско правен ред. При тези съображения съдът е приел, че претенцията по чл. 42, ал. 2 КСО е недопустима и прекратил производството по делото.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правен въпрос, по който съдът да прецени приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се посочи, че жалбоподателят и след като е бил поканен да уточни претенцията си е продължил да поддържа, че претендира парично обезщетение (вместо трудово възнаграждение) за времето на отпуск поради временна неработоспособност – болест, след прекратяване на трудовия договор. Обстоятелствената част на исковата молба не съдържа сега изложените съображения за бездействието на работодателя неизпълнил цитирани в изложението задължения. Исковата молба в обстоятелствената част е лаконична, а уточнението е касаело периода, за който се претендира обезщетението по чл. 42, ал. 2 КСО. В този смисъл, твърдения въведени за първи път в изложението за допускане на касационно обжалване не подлежат на обсъждане в касационното производство, нито могат да послужат за уточняване на правен въпрос. Виждането на съда, че претенцията не може да се разгледа като спор за гражданско правоотношение с ответник работодателят, почива на заявеното с иска спорно право, обсъдено в контекста на приложимия закона уреждащ спорната материя – обезщетения при временна неработоспособност по Кодекс за социално осигуряване и цитираната по-горе Наредба.
Изложеното сочи, че не е установено приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 847 от 30.12.2009 год. по ч. гр. д. № 659/2009 год. на Ловешкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ