ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№477
София, 30.04. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 371/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Л. Т. против въззивното решение на В. окръжен съд № 251 от 18.11.2008 год. по гр. д. № 444/2008 год., с което е оставено в сила решение № 63 от 11.06.2008 год. по гр. д. год. на В. районен съд , с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за отмяна на З. № 2 от 07.01.2008 год. на изпълнителния директор и прокуриста на „В” А. гр. В., Ю. промишлена зона, за възстановяване на ищеца на заемана преди уволнението длъжност „икономически директор” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение, в размер на 3510,40 лв. за периода от 07.01.2008 год. до 07.06.2008 год.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с оглед основанието за прекратяване на трудовия му договор за заеманата длъжност – чл. 328, ал. 2 КТ, „поради сключването на договор за управление на предприятието”, прокуриста на дружеството не бил променен и в този смисъл не била налице пълна промяна на управлението, както и че прокуриста не може да участва в прекратяване на трудово правоотношение със служители от ръководство на предприятието, тъй като неговото представителство не произтича от договор за управление, като основания за незаконосъобразност на заповедта за уволнение. Представя решение по гр. д. № 1107/2007 год. на Софийския окръжен съд и решение по гр. д. № 659/2000 год. на Върховния касационен съд.
Ответникът „В” А. гр. В. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения относно правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, първите два неоценяеми, третият оценяем, но обусловен от първите два намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
От изложението за допускане на касационно обжалване и данните по делото може да се изведе, като съществен материалноправен въпроса, ако заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ бъде издадена и подписана освен от лицето, с което е сключен договора за управление и от търговския управителен (прокурист) на дружеството, това опорочава ли уволнението на служител от ръководството на предприятието, респ. води ли до незаконосъобразност на уволнението. Към изложението са приложени две съдебни решение и макар да не се твърди изрично, че обжалваното решение е постановено в противоречие с представената съдебна практика, следва да се приеме, че искането за допускане на касационно обжалване касае приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че посочения материалноправен въпрос не е съществен, тъй като не обуславя изхода на делото. Жалбоподателят е бил уволнен при изпълнен фактическа състав на чл. 328, ал. 2 КТ. Същият е от кръга на служителите, по отношение на които се прилага посоченото основание, а заповедта е подписана от лицето, на което с договор за управление е възложено управлението на стопанската дейност и изпълнението на определената с него бизнес програма, т. е. уволнението е извършено от лицето, с което е сключен договора за управление. В договора за управление представителството на дружеството е предвидено да се осъществява от довереника С. Д. и прокуриста на дружеството заедно, който е приподписал заповедта за уволнението на жалбоподателя в това си качество. Същата би била незаконна, ако уволнението изхождаше само от прокуриста. Обстоятелството, че прокуриста не бил „сменен”с нов, също няма отношение към законността на заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя. Така поставени въпросите не са съществени, не обуславят крайния извод на съда и не са решени в противоречие с представената съдебна практика, от която решението по гр. д. № 659/2000 год. на ВКС е неотносимо към настоящия спор. Решението по гр. д. № 1107/2007 год. на Софийския окръжен съд разисква сключен договор за възлагане на прокура. Направен е паралел с договор за възлагане управление на предприятие, който е различен. Прието е, че заповед за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 2 КТ изходяща само от прокуриста е незаконна. Това решение не влиза в противоречие с изводите направени от съда с обжалваното решение, относно фактическия състав на уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ и в частност, че заповедта за уволнението следва да изхожда от лицето, на което е възложено управлението на предприятието.
Изложеното сочи, че не са установени предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, с оглед на което, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 251 от 18.11.2008 год. по гр. д. № 444/2008 год. на В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ