Определение №134 от по гр. дело №3648/3648 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

       О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№134
 
     София, 17.02.2009 год.
 
 
            ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,   ІІІ г.о.    в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди и девета  година в състав:
 
                                                        Председател: Капка Юстиниянова   
                                                               Членове: Любка Богданова
                                                                                Светла Димитрова
 
при секретаря                                                          и в присъствието на  прокурора                                                  като изслуша докладваното  от съдията                  Богданова          гр.д. № 3648      по описа  за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. С. и И. А. С. и двамата от гр. Б., обл. Видин, подадена от пълномощника им адв. И срещу въззивно решение № 135 от 27.06.2008 г. по гр.д. № 65/2008 г. на В. окръжен съд, с което е отменено решението на Б. районен съд от 3.12.2007 г. по гр.д. № 123/2007 г., с което е уважен предявеният от И. А. С. и М. К. С. срещу С. И. А. иск за отмяна дарение на недвижим имот: апартамент на първи етаж от двуетажна жилищна сграда на ул.”Х” № 11, построена в УПИ *, кв.59 по регулационния план на гр. Б., по Н. А. № 1* т.І, н.дело № 479 от 1975 г. на Б. районен съд, на основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД, и е постановено ново, с което искът е отхвърлен.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, относно това дължи ли се издръжка, когато дарителя се нуждае от нея.
Ответникът С. И. А. в писмения отговор поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. при проверка допустимостта на касационното производство намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е допустима.
В изложението за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с постоянната практика на В. касационен съд, по въпроса дарителите изпаднали ли са в трайна нужда от издръжка- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Посочени и представени са следните решения: решение № 587 от 15.07.2003 г. по гр.д. № 174/2003г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 49 от 8.06.1982 г. по гр.д. № 27/1982 г. на ОСГК на ВС.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховният касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата.
Същественият материалноправен въпрос по който въззивният съд се е произнесъл е дължи ли се издръжка от надарения когато дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил искът за отмяна на дарението по чл.227, ал.1,б.”в” ЗЗД като неоснователен, като е приел че жалбоподателите не се нуждаят от издръжка. Изложил е съображения, че дарителите са реализирали доход в размер на 41 968 лв. от извършени възмездни разпоредителни сделки с недвижими имоти в периода 2006 г.-2007 г., която сума наред с получаваните от тях месечни пенсии е достатъчна за издръжката им. Според представените решения дарението подлежи на отмяна, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжката, от която той се нуждае. Обжалваното решение не е постановено в нарушение с цитираната съдебна практика. Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е извършил преценката, че дарителите не се нуждаят от издръжка. Жалбоподателите поддържат, че отхвърлянето на иска за отмяна на дарението извършено от тях в полза на сина им е резултат на неправилно изведения от съда извод, че не се нуждаят от издръжка. Обосноваността на изводите на съда, че дарителите не са изпаднали в трайна нужда от издръжка не е основание за допускане на касационното обжалване, тъй като необосноваността е основание за касиране поради неправилност на решението по чл.281 ГПК и не може да се обсъжда в производството по допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 135 от 27.06.2008 год. по гр.д. № 65/2008 г. на В. окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 135 от 27.06.2008 г. по гр.д. № 65/2008 г. на В. окръжен съд по касационната жалба на М. К. С. и И. А. С. и двамата от гр. Б., обл. Видин, подадена от пълномощника им адв. И.
Определението е окончателно.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top