О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 04.03.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и девета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Любка Богданова
Светла Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.3685 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. К. действащ като едноличен търговец с фирма „ Р. К. Е. ” от гр. Д. чрез пълномощника му адв. А. К. срещу въззивно решение № 207 от 29.02.2008 год. по гр.д. № 1972/2007 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението на Кюстендилския окръжен съд от 14.08.2007 г. по гр.д. № 286/2005 г., постановено е ново по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./, с което е прогласен за нищожен сключеният от О. Д. и ФК „ М. ”, гр. Д. с Р. М. К. , действащ като едноличен търговец с фирма „ Р. К. Е. ” гр. Д. на 15.12.1999 г. договор за отдаване под наем на ресторант „З” за нищожен, поради противоречие със закона, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.12 ЗОбС и едоличният търговец е осъден да заплати на общината сумата 19160 лв., представляваща обезщетение за ползване на общински имот без правно основание за периода 16.02.2000 г. до 16.07.2004 г.
За да прогласи за нищожен договора от 15.12.1999 г. за отдаване под наем на ресторант „З” въззивният съд е приел, че е сключен в нарушение на чл.12 от ЗОС, забраняващ имоти и вещи публична общинска собственост да се отдават под наем, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, като в разрез със събраните по делото доказателства е приел, че договора е сключен в нарушение разпоредбата на чл.11 ЗОС, тълкувайки я превратно, и по съществен процесуалноправен въпрос, като неправилно приел, че е предявен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира че касационата жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл.283 ГПК и е допустима.
В изложението за допускане на касационно обжалване е посочено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Посоченото основание ще бъде налице когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика.
За да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на съдебното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.
В случая допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл.281, ал.1, т.3 ГПК основания за неправилност на решението. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по т.3 на чл.280 ГПК изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.11 ЗОС, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивно решение № 207 от 29.02.2008 год. по гр.д. № 1972/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 207 от 29.02.2008 г. по гр.д. № 1972/2007 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба на Р. М. К. , действащ като едноличен търговец с фирма „Р” гр. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :