О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 590
София, 09.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Зоя Атанасова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 4805/2008 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “В” Е. , гр. Т.срещу въззивно решение № 120 от 7.07.2008 г. по гр. дело № 23/2008 г. на Разградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 19/2005 г. по гр.д. № 192/2003 г. на Исперихския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Община с. С., обл. Търговище иск с правно основание чл.108 ЗС.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи наличие на противоречива съдебна практика, която касае конкретния спор. Поддържа, че в противоречие с представените решения въззивният съд приел, че не е установено имотът предмет на ревандикационния иск да е включен в капитала на дружеството, не били изпълнени указанията на ВКС дадени в отменителното решение, не били обсъдени достатъчно задълбочено събраните по делото доказателства.
Ответникът по касационната жалба Община с. С. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. като взе предвид, че обжалваното решение е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл.108 ЗС, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Община с. С. иск за осъждане на общината да предаде на дружеството владението върху следния недвижим имот: масивна жилищна сграда с площ от 115 кв.м. и земя от 1245 кв.м., съставляваща УПИ *, кв.34 по плана на с. В., община С., от 1981 г. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че дружеството не е доказало активната си материалноправна легитимация. От събраните по делото доказателства не било установено процесният имот да е включен в имуществото му към 17.09.1991 г. когато влиза в сила ЗМСМА, за да се приеме че е негов собственик, а не собственост на общината, като обект на общинска инфраструктура от местно значение.
Същественият материалноправен въпрос, разрешен с обжалваното решение е за приложението на § 7, ал.2 ЗМСМА, визираща предпоставките при които общината не придобива правото на собственост по силата на закона върху изброените в алинея първа обекти. Според жалбоподателят въззивния съд в противоречие със съдебната практика- решение № 1* от 19.07.2002 г. по гр.д. № 1377/2001 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1* от 14.12.1995 г. по гр.д. № 2398/1995 г. на ВКС, ІV г.о., като неправилно преценил събраните по делото доказатества приел , че искът е неоснователен.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съобразно тази разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Жалбоподателят обосновава наличието на противоречива съдебна практика позовавайки се на представените решения, с които е прието, че с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общината и държавни имоти-обекти на общинска инфраструктура от местно значение ако не са били заведени в баланса на държавното предприятие, респ. включени в капитала на фирма с държавно имущество, чийто правоприемник е търговското дружество. В настоящия случай въззивният съд е преценил всички факти и обстоятелства по делото и е приел, че не е установено наличието на някоя от визираните в §7, ал.2 ЗМСМА предпоставки, изключваща преминаването на имота в собственост на общината. Приетото от съда, че жалбоподателят не е доказал да е собственик на процесния имот към момента на влизане в сила на ЗМСМА, и че предявеният иск за неговото връщане на основание чл.108 ЗС е неоснователен е последица от установените факти по делото. Разрешеният от въззивния съд с обжалваното решение въпрос не е в противоречие с представената съдебна практика, защото преценката за неоснователност на иска е извършена с оглед конкретните факти и доказателства, а дали крайният извод е правилен е въпрос по същество на спора и е касационно основание за отмяна по чл.281 ГПК. Посочените решения макар и постановени по аналогични казуси също са постановени с оглед конкретно установените по тях факти. Различията в изводите са последица от различните факти, установени по всяко едно от делата, обстоятелства относими към правилността на решението, поради което не е налице основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Останалите твърдения касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което не обуславя извод, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 120 от 7.07.2008 г. по гр. дело № 23/2008 г. на Разградския окръжен съд, по касационна жалба на “В” Е. , гр. Т..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: