О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
София 20.02. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 3034/2008 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “О” А. , гр. Р., подадена чрез юрисконсулт С. К. , срещу въззивно решение № 74 от 7.04.2008 г. по гр. дело № 1086/2007 г. на Русенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 137 от 6.08.2007 г. на Русенския районен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на В. К. К. сумата 2443 евро и 158 щатски долара, представляващи неизплатен остатък от командировъчни пари за периода 17.05.2004 г. до 31.03.2006 г., на основание чл.215 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба В. К. К., чрез пълномощника си адв. К. Д. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
С обжалваното решение Русенският окръжен съд е осъдил “О” А. , гр. Р. да заплати на В. К. неизплатени командировъчни пари за периода 17.05.2004 г. до 31.03.2006 г. в размер на 2443 евро и 158 щ.д., като е приел, че на ищеца се изплатените от работодателя командировъчни пари в по-нисък размер от установения с приетата от Министерския съвет Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /ДВ, бр. 50/2004 г./. Изложил е съображения, че основната част от трудова функция на заеманата от ищеца длъжност “шофьор” е извършването на превоз на суровини и готова продукция на територията на страната и в чужбина, което не го определя като част от персонала на сухоземно транспортно средство по смисъла на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Затова според въззивният съд за дължимите командировъчни пари следва да намери приложение чл.15 от Наредбата, препращащ към Приложение № 2 от същата, а не чл. 31, ал.1, препращащ към Приложение № 3. Изработените в съответствие с Приложение № 3 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и утвърдени от работодателя Вътрешни правила за допълнително възнаграждение на водачите на автомобили при извършване на международни превози не следвало да намерят приложение за дължимите командировъчни пари на ищеца.
Същественият материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение и който е от значение за точното прилагане на закона е водач на автомобил, извършващ превоз на товари зад граница, попада ли в кръга на лицата, част от “персонал”, съгласно легалното определение, дефинирано в § 1, т.3 от ДР на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина с оглед приложението на чл. 31 от същата, препращащ към Приложение № 3.
Налице е решен от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- основание за допускане на касационно разглеждане по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по въпроса водач на автомобил, извършващ превоз на товари зад граница, попада ли в кръга на лицата, част от “персонал”, съгласно легалното определение, дефинирано в § 1, т.3 от ДР на Наредба за служебните командировки и специализации няма установена съдебна практика. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или за преодоляване на погрешна постоянна практика. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правни разпоредби и до усъвършенстване на правоприлагането.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 74 от 7.04.2008 г. по гр. дело № 1086/2007 г. на Русенския окръжен съд.
Съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК жалбоподателят следва да внесе в едноседмичен срок от получаване на съобщението, държавна такса за касационното производство в размер на 100.60 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 74 от 7.04.2008 г. по гр. дело № 1086/2007 г. на Русенския окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 137 от 6.08.2007 г. на Русенския районен съд, с което е уважен иска по чл.215 КТ за сумата 2443 евро и 158 щатски долара, представляващи неизплатен остатък от командировъчни пари за периода 17.05.2004 г. до 31.03.2006 г.
Указва на “О” А. , гр. Р. да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 100.60 /сто лева и 60 ст./ лв. в едноседмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: