О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София 23.02. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1681/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Р. П., подадена чрез адв. П, срещу въззивно решение № 159 от 8.07.2009 г. по гр. дело № 243/2009 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 42 от 15.04.2009 г. по гр.д. № 238/2008 г. на Д. районен съд, с което са отхвърлени предявените от К. Р. П. срещу ОУ “В”, с. З., общ. Доспат обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 – 3 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправния въпрос за приложението на чл.358, ал.1,т.2 КТ и за началния момент от който започва да тече срока за предявяване на иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с представените решения.
Ответникът по касационната жалба – ОУ “В”, с. З., общ. Доспат не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о., като взе предвид, че решението е въззивно, постановено по искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ намира, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
По поставения от жалбоподателката правен въпрос не е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поддържаното противоречие с практиката на ВКС не е налице. Материалноправеният въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата- чл.280 ал.1 т.2 ГПК, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. В случая в представените от жалбоподателката съдебни решения е прието, че срокът по чл.358, ал.1, т.2 КТ тече от датата на която заповедта е връчена на работника или служителя, а в случаите на отказ срокът се брои от датата на отказа, респ. на получаването й по пощата с обратна разписка, както и че сроковете по чл.358 КТ са давностни. Решените с обжалваното решение въпроси са в съответствие с даденото разрешение в приложените решения. Въззивният съд се е произнесъл по възражението на ответника за изтекла погасителна давност, което е направено в отговора на исковата молба. Изводът за датата на прекратяване на трудовото правоотношение е направен въз основа на приетата като доказателство заповед № 3/1.09.2008 г. В съответствие с представената съдебна практика е зачетено връчването на заповедта на 2.09.2008 г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, както и повторното връчване по пощата с обратна разписка на 4.09.2008 г. Изтичането на погасителната давност по чл.358, ал.1, т.2 КТ към датата на подаването на исковата молба- 24.11.2008 г. е обусловило решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решението № 159 от 8.07.2009 г. по гр. дело № 243/2009 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове :