О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437
София 14.04. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети април, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 5342/2008 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Х” А. гр. С., подадена чрез адв. Ц адв. Бабачев, срещу въззивно решение № 3 от 10.06.2008 г. по гр. дело № 1007/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 9.07.2007 г. по гр.д. № 243/2007 г. на П. окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Й. Т. Т. сумата 12 012 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място от 1315 кв.м., ПИ № 2* по ПУП та гр. С. за периода м. август 2000 г. до 5.10.2004 г., както и сумата 1425 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание на общата застроена площ от 668 кв.м. от имота за периода 6.10.2004 г. до 18.04.2005 г., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалваното решение е в противоречие с решение № 22 от 2.02.2003 г. по гр.д. № 2887/2001 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 99 от 5.04.1999 г. по гр.д. № 963/1998 г. на ВКС, петчленен състав и решение № 1* от 23.08.1995 г. по гр.д. № 1519/1995 г. на ВКС, ІV г.о., относими към спорното правоотношение, предмет на съдебното производство.
Ответницата по касационната жалба Й. Т. Т. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. при проверка допустимостта на касационното производство намира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е допустима.
В изложението за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, необходимостта на бъде установено по безспорен начин неоснователното разместване на блага от имуществената сфера на ищеца към тази на ответника. По този съществен въпрос е направен извод в противоречие с представените решения на Върховния касационен съд, в които се изисква да бъде съобразено застрояването на имота със сгради, като се проследи режима на собственост върху същите. Облагодетелстване на ответника като ползувател на реституиран по ЗВСОНИ имот за сметка на ищеца би било налице само доколкото същият не установява наличие на законни права върху сградите. Въпросът се поставя с оглед приетото от въззивния съд, че за жалбоподателят не съществува право да ползва застроената част от реституирания терен и дължи обезщетение. В представените решения е прието, че за частта от реституирания имот, върху която са построени след национализацията сгради, които не подлежат на реституиране, правоимащите по реституцията не могат да претендират заплащане на обезщетение за ползването им, тъй като това ползване не е без основание , а е съобразно правилото на чл.64 ЗС. Приетото от въззивния съд е в противоречие с представените решения, поради което следва да се допусне касационно обжалване, поради наличие на съществен материалноправен въпрос разрешен противоречиво от съдилищата- основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение № 3 от 10.06.2008 г. по гр. дело № 1007/2007 г. на Пловдивския апелативен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3 от 10.06.2008 г. по гр. дело № 1007/2007 г. на Пловдивския апелативен съд, по касационна жалба на “Х” А. гр. С..
У. на “Х” А. , гр. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 268.74 лв., на основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: