Р Е Ш Е Н И Е
№ 345
София 27.05. 2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на двадесет първи април, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 5076/2008 г.
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. С. от гр. В., срещу въззивно решение № 108 от 26.06.2008 г. по гр. дело № 148/2008 г. на Варненския апелативен с. , с което е оставено в сила решението от 5.12.2007 г. по гр.д. № 651/2007 на Варненския окръжен с. , с коeто са отхвърлени предявените от П. Д. С. срещу В. с. гр. В. искове за сумата 55000 лв. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди и 11000 лв. обезщетение за претърпяни имуществени вреди, в резултат на незаконни обвинения и осъждане на наказание по Н. кодекс от В. с. гр. В., за което впоследствие е оправдан.
Ответната страна- Варненски военен с. в писмения отговор изразява становище, решението като правилно да се остави в сила.
Прокуратура на Република България чрез прокурор Р. изразява становище, че е налице фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и решението на въззивния с. , като неправилно следва да се отмени.
Върховният касационен с. , ІІІ г.о., като взе предвид че решението е въззивно, с което е потвърдено пръвоинстанционното решение, с което са отхвърлени искове по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че жалбата е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С определение № 735 от 2.07.2009 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за правната квалификация на предявения иск и при какъв фактически състав възниква отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В задължителната си практика, изразена в ППВС № 2/1977 г. Върховният с. е приел, че при разглеждане на исковете съдът се произнася по твърдяното от ищеца право, без да е обвързан от дадената от него правна квалификация. Този принцип касае задължението на съда да постави точна правна квалификация на заявената претенция и е относим към преценката налице ли е фактическия състав на така заявената претенция. Заявените от П. С. срещу Варненски военен с. обективно съединени искове за присъждане на обещетение за претърпяни неимуществени и имуществени вреди, според фактическите твърдения са резултат от осъждането му на наказание по Н. кодекс от ответната страна- В. с. , гр. В. за което е бил оправдан от В. с. , като оправдателната му присъда е потвърдена от Върховния касационен с. са с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. Правилно въззивният с. е квалифицирал претенциите на С. по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
В настоящия случай по делото е безспорно, че по отношение на касатора е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.1 НК и по чл.339, ал.1 НК. Варненският военен с. с присъда № 102 от 4.08.2004 г. постановено по нох.д. № 102/2004 г. е признал П. Д. С. за виновен в това, че на 16.02.2004 г. в гр. В., самоволно, не по установения от закона ред, осъществил оспорвано от другиго свое предполагаемо право, поради което и на основание чл.323, ал.1 вр.чл.54 НК му наложил наказание шест месеца лишаване от свобода. Със същата присъда съдът е признал С. за виновен в това, че за времето от 1.01.2004 г. до 16.02.2004 г. в гр. В. е държал боеприпаси, без за това да има надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 вр. чл.54 НК му наложил наказание пет месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода с тригодишен изпитателен срок. Военно-апелативният с. е отменил тази присъда, като е признал С. за невинен в извършено престъпление по чл.323, ал.1 и по чл.339, ал.1 НК, и го е оправдал по тези обвинения. С решение № 553 от 26.05.2005 г. по нох.д. 1025/2004 г. Върховният касационен с. е оставил в сила постановената от В. с. оправдателна присъда.
При тези данни законосъобразно въззивният с. е отхвърлил предявените искове, като е приел, че претендираните от касатора вреди са в резултат на повдигнатото срещу него незаконно обвинение, а не в резултат на постановената от Варненския военен с. осъдителна присъда, тъй като за извършените от него деяния същият е оправдан. Затова, отговорността на Варненски военен с. не може да се ангажира по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
Отговорността за вреди от осъждане на наказание по НК, когато лицето бъде оправдано по см. на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, възниква само при наличие на влязла в законна сила присъда, с която лицето е признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на извънредните способи за отмяна е признато за невиновно и оправдано. Само в тази хипотеза съдът отговоря за вреди по посочения текст. Когато постановената осъдителна присъда е отменена по реда на инстанционния контрол, какъвто е настоящия случай съдът не отговаря по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. При отменена осъдителната присъда от по-горестоящия с. по реда на инстанционния контрол, т.е. преди да е влязла в сила отговорността от незаконно обвинение в извършване на престъпление може да се ангажира на правозащитните органи по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, но не и на съда, тъй като за деянията по отношение на които е повдигнато обвинение касаторът е оправдан.
По тези съображения решението на въззивния с. , с което са отхвърлени предявените от П. С. срещу В. с. , гр. В. искове по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ като неоснователни е правилно и ще следва да се остави в сила.
Водим от горното Върховният касационен с. , състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 108 от 26.06.2008 г. по гр. дело № 148/2008 г. на Варненския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: