Р Е Ш Е Н И Е
№ 709
гр. София, 20.10.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на тридесети септември, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д.№ 1062/2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, вр. с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Н. от гр. С., чрез повереника си адв. М от АК С. , срещу въззивно решение № 294 от 13.12.2007 г. на Сливенския окръжен съд по гр.д. № 583/2007 г., с което като е оставено в сила решение № 46 от 27.07.2007 г., постановено по гр.д. № 618/2006 г. на Н. районен съд, са отхвърлени предявените от К. Д. Н. против Г. В. П. от гр. С., обективно съединените искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата 1905,67 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, за заплащане на сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от деликт, изразяващ се в четири броя журналистически материала, злепоставящи ищеца и публикувани във вестник “Седмица”, чийто собственик, главен редактор и автор на публикациите е ответникът. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, различен от Сливенския окръжен съд. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Ответникът по жалбата, Г. В. П., чрез повереника си адв. Г от АК – София, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата като неоснователна, да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Ищецът е предявил искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника за заплащане на сумата от 1800,99 лв., впоследствие изменен на основание чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./ на 1905,67 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди, съответни на неполучено трудово възнаграждение за м. декември 2005 г., м. януари и м. март 2006 г. със законните последици, за заплащане на сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като и двата вида вреди произтичат от деликт, изразяващ се в злепоставянето на ищеца пред обществото с четири броя публикации с невярно съдържание, автор на които е ответникът и публикувани във в. “Седмица”, също собственост на ответника в качеството му на ЕТ”С”. С решение № 46 от 27.07.2007 г. по гр.д. № 618/2006 г., Новозагорският районен съд е отхвърлил исковете, като е приел, че съдържащите се в процесните публикации факти са верни, както и че публикуваните във вестник “Седмица” материали не са в причинно-следствена връзка с дисциплинарното уволнение на ищеца като “старши инспектор по конвоирането в ОЗО – С. ” . По жалба на ищеца, с решение № 294 от 13.12.2007 г. по гр.д. № 583/2007 г., Сливенският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение по същите съображения. Приел е също така, че с изнесените факти се разкриват действия на държавен служител, несъвместими с обществената нагласа за поведението на такова лице, а с действията си като е информирал обществеността журналистът не е проявил недобросъвестност.
Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че за да е налице задължението за обезвреда съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, следва да се докаже публикуването в пресата на клеветнически твърдения по отношение на пострадалия, в резултат на които той да е претърпял вреди от имуществен и неимуществен характер. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява достоверността на изнесените фактически твърдения в публикуваните от ответника материали, а именно, че ищецът е управлявал личното си МПС в пияно състояние, предизвикъл е ПТП и е напуснал местопроизшествието, за което с решение № 11 от 14.03.2006 г. по АНД№11/2006 г на Сливенския военен съд е бил признат за виновен, на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. Поради това следва да бъде споделен изводът на въззивния съд, че с публикуването на тези факти, ответникът не е нанесъл претендираните вреди на ищеца, а те са в резултат на собственото му противоправно поведение. Правилно въззивният съд е приел, че с оглед разпоредбите на вътрешното законодателство, както и чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, лицата, изнесли негативни факти за лица, работещи в системата на държавния апарат, какъвто е и настоящия случай, се ползват с по-високо ниво на обществена защита, доколкото осветляват поведение на т. нар. “публични личности”. Тази защита е валидна при условие, че се потвърди достоверността на изнесените факти. Следва да бъде споделен и изводът на въззивния съд, че причина за дисциплинарното уволнение на ищеца от заеманата от него длъжност в ГД “Охрана” при МП, не са публикациите във вестник “Седмица”, а самото поведение на ищеца, а именно извършването от него на противообществени прояви, несъвместими с морала за длъжността, която е заемал.
Правилен е изводът на въззивния съд, че следва да бъдат отхвърлени исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД, с оглед недоказаността на виновно поведение от страна на ответника, причинило претендираните имуществени и неимуществени вреди на ищеца.
Решението не е постановено при нарушения на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводи на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК/отм./. Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски по делото за настоящата инстанция, на основание чл. 64, ал.2 ГПК/отм./, в размер на 100 лв. адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 294 на Сливенския окръжен съд от 13.12.2007 г., постановено по гр. д. № 583/2007 г.
ОСЪЖДА К. Д. Н. от гр. С. да заплати на Г. В. П. от гр. С., деловодните разноски за настоящата инстанция в размер на 100/сто/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: