О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 774
гр.София, 8.07.2009 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 982 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. М. Ц. от гр. Г. срещу въззивно решение № 37 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 133/2008 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 8.10.2008 г. по гр.д. № 940/2008 г. на Горнооряховския районен съд в частта му, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето С. Б. Ц. , род.на 28.01.2004 г. на майката В. Б. Ц. и е осъден жалбоподателят да заплаща месечна издръжка в размер на 60 лв., както и в частта, с която е отменено решението на първинстанционния съд, с което е определен режим на лични отношения на бащата с детето С. Ц. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя, както и един месец през лятото и един месец през зимата, когато майката не е в платен годишен отпуск и е определен следния режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9.00 часа в събота до 20.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси от значение за изхода на делото, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответницата по жалбата В. Б. Ц. в писмения отговор изразява становище, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. като взе предвид, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК, намира, че същата е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че упражняването на родителските права върху роденото от брака на страните дете С следва да бъде предоставено на майката, че бащата следва да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 60 лв., че следва да бъде определен обичайния режим на лични отношение на бащата с детето, а не разширен. За да постанови решението си съдът е приел, че с оглед ниската възраст и пола на детето в негов интерес е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, както и с оглед интересите на детето е определен и режима на лични контакти на бащата с детето.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпросите за предоставяне упражняването на родителките права по отношение на малолетно дете, след прекратяване на брака поради развод и за режима на лични контакти на малолетно дете след прекратяване на брака, поради развод с родителя, който не упражнява непосредствено родителските права. Жалбоподателят поддържа, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
По въпроса за предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод Върховният съд се е произнесъл с ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. С постановлението е посочено, че съдът определя родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата, преценени с оглед и на родителски качества, морални качества на родителя, възраст и пол на децата и др., че съдът е длъжен да определи подходящи лични отношения между децата и родителите, като начинът и формата на поддържането им могат да бъдат най-разнообразни, като тези въпроси се решават от съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай, при което съдът следва да се ръководи от интересите на децата.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото и в този смисъл са съществени за конкретното дело, а именно относно родителя, който ще упражнява родителските права в бъдеще и режима на лични отношения между родителя, който не упражнява непосредствено родителските права по отношение на непълнолетните деца при развод.
В настоящия случай въззивният съд е преценил фактическите обстоятелства, които имат значение за определяне на мерките по упражняване родителските права и личните отношения между детето и бащата, на когото не се предоставя упражняването им. Въззивното решение в частта му за упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете е обусловено от интересите на детето именно към момента на постановяване на съдебното решение. Съдът е приел, че в конкретния случай и на този етап интересите на детето налагат да живее с майка си, както и че следва да се определи обичайния режим на лично контакти между бащата и детето. Константната практика на ВКС намерила отражение и в Постановление № 1/1974г. на ВС е съобразена от въззивния съд, като с оглед посочените в нея критерии, съдът като е анализирал всички доказателства е преценил че в интерес на детето е майката да упражнява родителските права в бъдеще, както и режима на лични отношения между бащата и детето. Преценката на съдилищата при определяне на мерките по упражняване на родителските права при развод, както и начина и формата на поддържане на личните отношение между детето и родителя, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай, съобразно обстоятелствата на конкретния случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда, решаващ спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния закон, което да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика, ако не е налице значително отклонение от установената такава, какъвто не е настоящият случай. Така постановеното решение не противоречи на задължителна съдебна практика ППВС – основен критерий при определяне упражняването на родителските права е интересът на детето, който се преценява във всеки конкретен случай, при съобразяване на всички обстоятелства, относими към този критерий.
Предвид изложеното не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 37 от 20.03.2009 г. по гр.д. № 133/2008 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: