О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 327
гр. София, 28.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Димитрова ч.гр.д. № 313 по описа на Трето гражданско отделение на ВКС за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от „У” Е. гр. П., чрез пълномощника си адв. В от АК-София, против определение № 57 от 10.03.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 127 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2010 г., с което е потвърдено разпореждане от 10.12.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. П. за 2009 г., с което въззивната жалба на „У” Е. против решение № 688 от 11.11.2009 г. по същото гражданско дело, е върната като подадена след изтичането на срока за въззивно обжалване.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и постановено друго от касационната инстанция, с което делото се върне на първоинстанциония съд за администриране на въззивната жалба. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, се поставя процесуалноправният въпрос, макар и не дословно формулиран, а именно приложим ли е срокът за обжалване по смисъла на чл. 315, ал. 2 ГПК в случай, че на страните е изпратено съобщение за изготвеното решение по реда на чл. 45 ГПК и следва да се приложи разпоредбата на общата норма на чл. 259, ал. 1 ГПК. Допускането до касационен контрол се претендира на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложено е едно определение, постановено от ВКС по приложението на чл. 315, ал. 2 ГПК.
Ответникът по частната жалба Й. Л. К. от гр. С. не изразява становище по нея.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че въззивната жалба е просрочена, тъй като в процесния случай правилото на чл. 315, ал. 2 ГПК е спазено, като съдът се е произнесъл в деня, в който е било обявено, че ще се произнесе, на жалбоподателя е изпратено съобщение с препис от изготвеното решение, в което изрично е отразено от коя дата тече срокът за обжалване и тя съвпада с деня, в който е било обявено в съдебно заседание, че ще се произнесе – 11.11.2009 г., от който ден тече срокът за обжалване и който срок е пропуснат от частния жалбоподател.
Срещу частния жалбоподател са предявени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3, чл. 242, вр. с чл. 128 от Кодекса на труда. Съдът е разгледал делото по реда на чл. 310 и сл. ГПК и в съдебното заседание на 28.10.2009 г. е обявил, че ще произнесе решението си на 11.11.2009 г. На посочената дата решението на първостепенния съд е обявено. В него е отразено, че „подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Пернишкия окръжен съд, считано от днес”, а в съобщението, придружаващо преписа от решението, връчени на частния жалбоподател на 23.11.2009 г., изрично е отразено, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него, т.е. срокът за обжалване изтича на 25.11.2009 г./сряда, присъствен ден/, а въззивната жалба е подадена на 07.12.2009 г. по пощата след изтичането му.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира, че поставения процесуалноправен въпрос е значим за изхода на конкретното дело. Атакуваното определение обаче не следва да бъде допуснато до касационно разглеждане, тъй като не е налице неяснота, която да налага произнасянето на ВКС с оглед развитието на правото и уеднаквяването на съдебната практика.
Разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и пета от ГПК ”Бързо производство” се предпоставя от характера на предявените искове и няма нужда съдът да обявява на страните реда, по който трудовият спор ще бъде разглеждан. В случая няма противоречие между постановения в съдебното решение ред за въззивното обжалване по чл. 315, ал. 2 ГПК и по-конкретно посочената в него дата, на която решението е обявено, от която дата започва да тече срокът за обжалване и изпратеното на страната съобщение с приложен към него препис от първоинстанционното решение, в което се сочи същата дата, в която решението е обявено и от която дата тече срокът за обжалване, т.е. спазена е специалната процедура по чл. 315, ал. 2 ГПК. Фактът, че на страната е изпратено съобщение за изготвеното съдебно решение, придружено с препис от него, не съставлява основание за страната да наруши императивната разпоредба на чл. 315, ал. 2 ГПК, предвиждаща момента, от който започва да тече срокът за обжалването на съдебното решение.
Ето защо, касационният съд в настоящия си състав счита текста на закона за ясен и не намира причина за допускане на обжалваното въззивно определение до касационен контрол, тъй като разрешаването на поставения процесуалноправен въпрос от ВКС няма да доведе нито до точното прилагане на закона, нито до развитието на правото – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 57 от 10.03.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 127 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2010 г. по частна жалба с вх. № 1841/29.03.2010 г. на „У” Е. гр. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: