ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 821
София, 29.07. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Светла Димитрова
гр. д. № 1601/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Г”ЕАД/. ликвидация/, гр. Р., представлявано от ликвидатора З. Ж. Х. , чрез пълномощника му адв. Й от АК- С. , против въззивно решение на Смолянския окръжен съд № 119 от 29.05.2009 год. по гр. д. № 166/2009 год., с което като е отменено решение № 51/25.06.2007 г. по гр.д. № 73/2007 г. на М. районен съд, са уважени исковете с правно основание чл. 200 КТ на И. Г. Г. от гр. П., починал в хода на процеса и на негово място конституирани наследниците му по закон С. Й. Г., И. Г. Г. и В. И. Г., всичките от гр. П., срещу „Г”ЕАД/. ликвидация/, като са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване „силикотуберкулоза, силикоза ІІ степен” в размер на 8 000 лв. и за професионално заболяване – „вибрационна болест І към втори стадий” в размер на 2 000 лв., или общо 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2003 г. до окончателното изплащане на сумата по главниците, както и обезщетение за имуществени вреди – по 40 лв. месечно за лекарства и по 50 лв. месечно за усилващ хранителен режим – общо по 90 лв. месечно, считано от 16.12.2003 г. до настъпване на обстоятелства, налагащи изменяването или прекратяването на плащането. В останалите му части като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – правен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Твърди, че обжалваното решение е нищожно като постановено в незаконен състав в нарушение на чл. 12 ГПК (отм.), чл. 22 ГПК ( в сила от 01.03.2008 год.), тъй като при второто разглеждане на делото от въззивния съд е участвал съдия С. З. , който е участвал и при първото му разглеждане от тази инстанция и не си е направил отвод. Изложени са твърдения и за неправилност на решението, поради необсъждане на събрания доказателствен материал, сочещ на липса на ексцес на професионалните заболявания, като се релевира и обстоятелството, че тези искове са погасени по давност с оглед разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ. Представя съдебна практика – извадки от решение № 1* от 09.12.2008 г. на ВКС по гр.д. № 2973/2007 г., ІІІ г.о., решение № 26 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4744/2008 г., І г.о., решение № 109 от 11.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 12/2009 г., решение № 26 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр.д. № 4744/2008 г., ІІІ г.о., решение № 80 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 119/2008 г., ІІ г.о., решение № 72 от 06.03.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6458/2007 г., І г.о. и решение № 1* от 19.04.1982 г. на ВС по гр.д. № 548/1982 г., І г.о., които обуславят основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба С. Й. Г., И. Г. Г. и В. И. Г., всичките от гр. П., в писмен отговор на касационната жалба излагат съображения за неоснователност на касационната жалба и такива по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан спор по чл. 200 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
В изложението по чл. 287, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя процесуалноправния въпрос – нищожно ли е решението постановено в нарушение на чл. 22 ГПК/чл. 12, ал. 2 ГПК/отм./. По този въпрос съдебната практика е единна и тя е в смисъл, че участието на съдия при разглеждане на дело в нарушение на чл. 22 ГПК, (чл. 12 ГПК /отм./), не прави решението нищожно, а е основание за атакуването му като неправилно, поради опасението за предубеденост на състава, който иначе е законен – ТР № 13/1976 год. на ОСГК на ВС. Наличието на утвърдена съдебна практика по правния въпрос изключва хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Що се отнася до твърдението, че в случая липсва ексцес на професионалните заболявания, от жалбоподателя не е формулиран правен въпрос, обусловил правните изводи на съда за наличие на ексцес на професионалните заболявания. За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. В случая формулираните от касатора въпроси относно липсата на ексцес на професионалните заболявания не са обуславящи изхода на спора. В тази част на изложението на практика се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които са относими към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. В случая не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – правни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между съдебни актове по идентични казуси, а противоречие в практиката на съдилищата по гражданските дела, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, от който зависи изхода на спора и който е бил предмет на разглеждане по конкретното дело, какъвто не е настоящият случай. Що се отнася до заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, касаторът само се е позовал на това основание, а направеното от него изложение изобщо не кореспондира и не се явява обосновка на тази хипотеза. Това е така, тъй като на основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят е посочила това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице, тъй като нормите на чл. 200 и чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има установена практика на ВКС.
Наведените твърдения се отнасят по-скоро за евентуална неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, но същите не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При тези съображения, обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Смолянския окръжен съд № 119 от 29.05.2009 год. по гр. д. № 166/2009 год., по касационна жалба с вх. № 2* от 26.06.2009 г. на „Г”ЕАД/. ликвидация/, гр. Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: