О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1561
София, 30.12. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1045 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Д. К. от гр. Р., чрез пълномощника му адв. Г от АК- С. против въззивно решение № 113 от 30.03.2009 г., постановено по в.гр.д. № 179/2009 г. на Русенския окръжен съд, с което е отменено решение № 158 от 23.12.2008 г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. № 1906/2008 г., с което са отхвърлени предявените от И. П. Г. от гр. Р. срещу В. А. Г. от гр. Р. и Д. Д. К., искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 152 ЗЗД и с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. С обжалваното въззивно решение са уважени исковете по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 152 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени предявените срещу него искове, съдът се е произнесъл по въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, посочил е бланкетно и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без конкретна обосновка. Жалбоподателят е посочил, че материалноправният и процесуалноправният въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, касаят приложението на разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, но не е извел конкретни въпроси. Противоречието в съдебната практика е обосновано с противоречивите решения на първоинстанционния и въззивния съд, постановени в настоящото съдопроизводство.
Ответникът по касационната жалба И. П. Г., чрез повереника си адв. М от АК- Р. , в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна и изразява становище за недопускане на касационното обжалване.
Вторият ответник по касационната жалба, В. А. Г., не изразява становище по нея, както и по допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. с чл. 152 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за доказано наличието на заемни правоотношения между двамата ответници, за погасяване на задълженията си по които втората ответница е продала на касатора процесния недвижим имот в противоречие с императивната разпоредба на чл. 152 ЗЗД.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Както се изложи по-горе, жалбоподателят не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивния съд и който да е основополагащ за изхода на спора по предявените искове. Поради това настоящата инстанция не може да извърши проверка за наличие на противоречива практика на съдилищата по конкретен въпрос, както и ако съществува такъв, той явява ли се от значение за изхода на спора. Като пример за противоречива практика са посочени решенията постановени по настоящото дело от предходните две инстанции. Следва да се отбележи, че противоречива практика ще е налице в случаите на ползващи се със сила на присъдено нещо решения на съдилищата в България, но не и решенията на различните инстанции по конкретно дело. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че касаторът не е доказал наличието на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Наведените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Независимо от това, настоящата инстанция счита, че следва да вземе отношение и по този въпрос. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради недоказани фактически твърдения, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая противоречието между постановените в настоящото производство първоинстанционно и въззивно съдебни решения не обосновава необходимостта от тълкуване разпоредбата на чл. 152 ЗЗД. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по конкретен правен въпрос/какъвто в настоящия случай не е формулиран от касатора/ би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, какъвто не е настоящият случай. Следва да се отбележи, че по приложението на чл. 152 ЗЗД е налице трайна и непротиворечива съдебна практика.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
На ответника по касационната жалба И. П. Г. от гр. Р. не следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 113 от 30.03.2009 г., постановено по в.гр.д. № 179/2009 г. на Русенския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 3* от 30.04.2009 г. на Д. Д. К. от гр. Р..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: