О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 22.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юли, през две хиляди и десетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 1807 по описа на Трето гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Л. И. К. със съдебен адрес в гр. С. адв. В от АК-София, чрез процесуалния му представител адв. В, против въззивното решение от 19.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на Софийския градски съд за 2006 г., с което е отменено решение № 24 от 06.02.2006 г., постановено по гр.д. № 7735/2005 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, в частта му, с която е отхвърлен иск за заплащане на неплатено трудово възнаграждение за сумата от 294,48 лева, иск за заплащане на законната лихва върху нея за сумата от 0, 59 лева, иск за заплащане на командировъчни пари в размер на 3 319,61 щ.д. и тези искове са отхвърлени, а в останалата му част първоинстанционното решение е оставено в сила.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът неправилно е оценил писмените доказателства във връзка с уволнителната заповед, връчена при отказ на 6 юни 2005 г. – няма достоверна дата за връчване на заповедта, защото върху нея няма нито подпис на работника, нито подписана от него обратна разписка; нотариалната покана от страна на касатора за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена при спазване разпоредбите на ГПК; при отказ да се получи документ, не е налице лично връчване, а невъзможност за връчване, което налага изпращането му с нотариална покана или обратна разписка; датата на отказа не е достоверна, защото свидетелите са заинтересовани; съдът не се е произнесъл по лихвите от подаването на исковата молба, дневните пари при командировка се отчитат съобразно фактическия престой извън страната, което значи, че периодът не е до 12 май 2005 г., а до 2 юни 2005 г.; съдът неправилно третира като императивни нормите на чл. 17, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 22 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, които нямат задължителен характер, но има последици за работодателя; предоставеният аванс е възможно да е имал характер на служебен аванс. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че атакуваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК по процесуалноправните въпроси за допустимостта и оценката на устни доказателства за изготвяне и връчване на заповед за дисциплинарно уволнение и ролята на частните документи, съдържащи твърдения, изгодни за страната, която ги е съставила, както и по въпросите за прилагането на чл. 195 и правната природа и приложение на нормите на НСКСЧ във връзка с чл. 215 от КТ. Представят се пет съдебни решения, за които няма данни да са влезли в сила.
Ответникът “К” ООД, със съдебен адрес в гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Д от АК-София, в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК изтъква, че представените съдебни решения не са влезли в сила; не е налице непълнота в закона относно размера на обезщетенията по чл. 215 КТ и няма неяснота в НСКСЧ, налагащи тълкуването им; ограничителните правни норми са императивни; касационната жалба е и неоснователна.
Ответникът “К”, със съдебен адрес в гр. С., чрез процесуалния си представител адв. К, в отговор по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК оспорва касационната жалба и изразява становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С решението си въззивният съд приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 29 от 6.06.2005 г., отговаряща на изискванията на чл. 195 от КТ; срокът за предявяване на исковете срещу незаконното уволнение е изтекъл на 6.08.2005 г., а претенцията е предявена от ищеца на 21.09.2005 г., поради което като погасена по давност, следва да се отхвърли, както следва да се отхвърли и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради уволнението; при наложено наказание дисциплинарно уволнение не се дължи обезщетение за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, поради което искът по чл. 221 от КТ е неоснователен; за периода до 12 май 2005 г. на ищеца се дължат 295,42 лева неизплатено трудово възнаграждение, както и лихва за забава в размер на 0,59 лева; за неползвания годишен отпуск съразмерно от 7 дни се дължат 66,67 лева; транспортът от България до Судан и обратно е извършен със заплатен от работодателя самолетен билет; не са установени разходи за осигуряване на квартира; разпоредбата на чл. 17 от НСКСЧ е императивна, като при определен размер над установения с наредбата за дневни пари, не възниква субективно право за претендирането им; при съобразяване на разпоредбата на чл. 20 и чл. 22 от НСКСЧ общият размер на дължимите дневни пари е 823,50 щатски долара, но ищецът е получил аванс от 1000 евро, равни на 1305 щатски долара, поради което предявената претенция е неоснователна като погасена чрез плащане.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване. Касационната жалба е недопустима в частта по исковете с правно основание по чл. 221, ал. 1, чл. 224, ал. 1, чл. 128 от КТ и чл. 86 ЗЗД – всеки един от предявените искове е с цена под 1000 лева, поради което съобразно чл. 280, ал. 2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Касационният съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане по последния поставен от касатора правен въпрос.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т. 3 от КТ е неоснователно. По приложението на чл. 195 КТ въззивният съд е посочил, че изискванията на чл. 195, ал. 1 относно съдържанието на заповедта, са спазени. Няма противоречие в съдебната практика относно необходимостта изявлението на работодателя за наложено дисциплинарно наказание да достигне лично до наказания работник, а отказът на работника да приеме писмената заповед да се установява с всички доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. При разрешение на този въпрос не се установява противоречива практика на съдилищата – приложените към изложението съдебни решения не са влезли в сила, поради което не формират съдебна практика, обосноваваща допускането на касационния контрол по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Въпросът за доказателствената сила на документите, съдържащи твърдения, изгодни за страната, която ги е представила, не е обуславящ изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. За установяването факта на отказа на работника да получи заповедта за дисциплинарно наказание са ангажирани свидетелски показания.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска с правно основание по чл. 215 КТ. Поставеният въпрос за правната природа и приложение на нормите на НСКСЧ – чл. 17, ал. 1, във връзка с чл. 215 КТ, е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, поради което решението в тази му част следва да се допусне до касационно разглеждане на основание чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК.
Касаторът не дължи държавна такса за касационното производство на основание чл. 359 от КТ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение от 19.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1998/2006 г. по описа на Софийския градски съд, Въззивно отделение, ІІ „Д” състав, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Л. И. К. против “К”, иск с правно основание по чл. 215 КТ за сумата от 3319,61 щатски долара.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението в тази му част не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА касационната жалба на Л. И. К. против въззивното решение от 19.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1998/2006 г. по описа на Софийски градски съд, в частта му по исковете с правно основание по чл. 221, ал. 1 КТ, по чл. 224, ал. 1 КТ ,чл. 128 от КТ и чл. 86 ЗЗД.
Определението в тази част може да се обжалва пред друг тричленен състав на Гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: