Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
София, 7.06. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети февруари, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 3174 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Х. И. от гр. К., чрез пълномощника му адв. В от АК-Хасково, против въззивно решение № 20 от 22.02.2008 г., постановено по в.гр.д. № 869/2007 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 144 „г” от 16.10.2007 г. по гр.д. № 150/2007 г. на Казанлъшкия районен съд и е прекратено производството по делото. В съдебно заседание пълномощникът на касатора адв. Б от АК-София поддържа касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и моли въззивното решение като неправилно да бъде отменено. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Ответницата по касационната жалба Т. И. И. от гр. К., чрез своя процесуален представител адв. А от АК-Стара Загора оспорва касационната жалба като неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
С определение № 118 от 12.02.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението, с което е обезсилено първоинстанционното решение като недопустимо и е прекратено производството по делото, поради неявяването лично на ищеца по брачния иск на новото/второ/ помирително заседание по делото като процесуалноправният въпрос обусловил изхода на делото се свежда до това, недопустимо ли се явява постановеното първоинстанционно решение при положение, че ищецът по брачния иск не се е явил лично на насроченото от съда ново помирително заседание по брачното дело, при хипотезата на чл. 259, ал. 3 ГПК/отм./ и делото е следвало да бъде прекратено, който въпрос при липса на трайно установена практика е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
За да обезсили първоинстанционното решение, с което е уважен искът за развод, с правно основание чл. 99, ал. 1 СК/отм./ като недопустимо, въззивният съд е приел, че съгласно императивната норма на чл. 259, ал. 1 ГПК/отм./ производството по иск за развод започва с помирително заседание, в което съпрузите трябва да се явят лично като при неявяване на ищеца без уважителни причини производството по делото се прекратява. В случая тъй като ищецът, който е бил редовно призован за насроченото от съда ново помирително заседание на 11.04.2007 г., при условията на чл. 259, ал. 3 ГПК/отм./ и не се е явил лично, първоинстанционният съд е следвало да прекрати производството по брачните искове, поради наличие на процесуална пречка за по-нататъшното производство по делото и постановяване на решение по него. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че като не е спазил тази императивна процесуална законова норма, а се е произнесъл по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустимо съдебно решение, поради което го е обезсилил и е прекратил производството по делото.
Както бе посочено по-горе, в случая касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е налице трайна съдебна практика по поставения процесуален въпрос, разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В чл. 259 ГПК/отм./ законът е въвел помирително заседание по бракоразводните дела като стадий на брачния процес, целящо да се осуети обществено неоправдания развод. Ето защо първото заседание по бракоразводни дела се използва не за да се подготви делото за разглеждане, а за помирение между съпрузите. Предназначението на това заседание сочи, че в него не могат да се извършват процесуални действия, насочени към разглеждане и решаване на брачния иск, нито да се определят срокове за такива действия или да се предявява насрещен иск за развод. На помирителното заседание съпрузите трябва да се явят лично, а ако ищецът не се яви лично без уважителни причини, делото се прекратява – чл. 259, ал. 1 ГПК/отм./. Тази законова норма има императивен характер и тя се отнася както за хипотезата по чл. 259, ал. 1 ГПК/отм./ – при първо помирително заседание, така и за тази по чл. 259, ал. 3 ГПК/отм./ – при ново помирително заседание, което се насрочва при условията, че съдът е разпоредил ответникът да се яви лично, съпрузите, или единият от тях желаят да продължат усилията си за помирение и за заздравяване на брака или съдът прецени, че може да се постигне помирение. Това е така, тъй като законът изисква съдът да положи всички усилия, за да помири съпрузите, поради което с оглед на тази цел даже и на първото помирително заседание да не се постигне помирение, съдът насрочва ново помирително заседание при посочените по-горе условия, какъвто е настоящият случай. Законодателят не е предвидил разграничение между двете помирителни заседания относно изискването за личното явяване на ищеца, като неявяването му може да се дължи единствено на уважителни причини. При неявяването на ищеца и при липса на уважителни причини затова, производството по брачния иск се прекратява. Това е така, тъй като помирителното заседание, когато е необходимо, е предпоставка, за да се разгледа брачният иск по същество, то не може да бъде дерогирано по взаимно съгласие на страните и за неговото провеждане съдът следи служебно. Нормата на чл. 259, ал. 1, изр. второ ГПК/отм./ е императивна и не отнася както и първото помирително заседание, така и за новото помирително заседание по чл. 259, ал. 3 ГПК/отм./, като неспазването й води до недопустимост на постановеното съдебно решение по съществото на брачния иск.
Като е съобразил горното, излагайки аналогични правни съждения, правилно Старозагорският окръжен съд е приел, че след като първоинстанционният съд не е прекратил производството по брачното дело на основание чл. 259, ал. 1, изр. второ ГПК/отм./, при неявяването на ищеца без уважителни причини на насроченото от съда ново помирително заседание при условията на чл. 259, ал. 3 ГПК/отм./ и е разгледал брачният иск по същество, същият е постановил недопустимо решение, поради наличие на процесуална пречка за по-нататъшното производство по брачното дело и постановяване на решение по същество, поради което го е обезсилил и е прекратил производството по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 20 от 22.02.2008 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по в.гр.д. № 869/2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :