4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
[населено място], 22.07. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юли, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Ч ленове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 3963 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. А. Б. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. К. от АК-Р., против въззивно определение № 407 от 15.04.2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 289/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, ГК, с което е потвърдено разпореждане от 15.01.2009 г. по ч.гр.д. № 139/2009 г. на Русенския районен съд, ХІ гр. състав, с което е постановено незабавно изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение от 15.01.2009 г., издадена в полза на [фирма] срещу Е. А. Б., солидарно задължена ведно със С. Т. С., Х. Б. Б. и Л. Л. К.. С частната жалба е въведено оплакване за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното определение, поради което се иска обезсилването му като процесуално недопустимо, респ. отмяната му и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното :
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното:
С разпореждане от 15.01.2009 г. по ч.гр.д. № 135/2009 г. на Русенския районен съд, е издадена Заповед за незабавно изпълнение по силата на която длъжниците Е. А. Б., С. Т. С., Х. Б. Б. и Л. Л. К. са осъдени солидарно да заплатят на [фирма]-клон Р., сумата от 11 577,62 лв., от която 9 591,49 лв. главница по договор за банков кредит от 04.08.2005 г., 1 986,13 лв. – просрочена лихва за периода от 30.08.2008 г. до 12.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2009 г., както и деловодните разноски в размер на 231,55 лв. държавна такса и 371,55 лв. юриск. възнаграждение, което е потвърдено с обжалваното определение на въззивния съд. В изложението по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК към частната касационна жалба се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по формулирани правни въпроси от материално и процесуално естество, обусловили изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, както и разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно – кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство подлежат на касационно обжалване; следи ли заповедният съд служебно за шестмесечния срок по чл. 147 ЗЗД спрямо поръчителите и какъв е характерът на срока – преклузивен или давностен; следва ли в извлечението да се посочи точния размер на всяка от просрочените вноски по кредита; следва ли да се изпраща изявление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ако в договора страните са уговорили както автоматична изискуемост, така и отправяне на волеизявление до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост – основания за допускане до касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
С Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което по реда на чл. 292 ГПК е уеднаквена противоречивата съдебна практика по заповедното производство, в т. 8 е дадено разрешението, че заповедното производство е по същество двуинстанционно и по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд постановените в това производство въззивни определения, включително преграждащите и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Прието е, че законът не е предвидил въззивните определения, независимо дали с тях се уважава или отхвърля частната жалба, да подлежат на касационен контрол, както и че заповедното производство е самостоятелно и специално производство пред съд, насочено да създаде съдебно изпълнително основание за принудително събиране на безспорни вземания. В този смисъл заповедното производство не е „друго производство”, свързано с исковия процес по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Направена е аналогия и с производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание при действието на ГПК от 1952 г./отм./, уредено също като двуинстанционно с ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС – заместено със заповедното производство по сега действащия ГПК от 2007 г., т.е. въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационен контрол.
Следователно, с постановяване на обжалваното въззивно определение на Русенския окръжен съд № 407 от 15.04.2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 289/2014 г. е изчерпан процесуалният ред на двуинстанционно разглеждане на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на ищеца по образуваното пред Русенския районен съд ч.гр.д.№ 139/2009 год. и последващият инстанционен контрол пред ВКС се явява недопустим, поради което частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 1 ГПК, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 4789/07.05.2014 г. на Е. А. Б. от [населено място] против въззивно определение № 407 от 15.04.2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 289/2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, ГК.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ГК, в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :