О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 21.05. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на деветнадесети май, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 74 по описа за 2010 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Ц. Х. от гр. С. срещу определение № 1838 от 22.12.2009 г. по ч.гр.д. № 3001/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което са оставени без разглеждане частни жалби с вх. № 4* от 28.09.2009 г. и вх. № 5* от 9.10.2009 г. и е прекратено производството по делото. Поддържа се, че определението е неправилно.
Ответната страна в писмения отговор изразява становище, че частната жалба е неоснователна.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане подадените от А. Х. частни жалби.
С частна жалба вх. № 52 595/9.10.2009 г. жалбоподателката е обжалвала разпореждане от 1.10.2009 г., с което Софийски градски съд е посочил, че по искането й за освобождаване от разноски е налице произнасяне с разпореждане от 2.06.2009 г.
Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане тази частна жалба, като е приел, че с атакуваното разпореждане не е налице произнасяне по същество на направеното искане за освобождаване от разноски за назначената съдебно-медицинска експертиза, поради което не е налице съдебен акт, който да подлежи на обжалване.
Определението е правилно.
Разпореждането от 1.10.2009 г., с което се препраща към разпореждането от 2.06.2009 г. не съставлява съдебен акт, с който съдът се е произнесъл по направеното от жалбоподателката искане за освобождаване от разноски, поради което правилно въззвният съд е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба срещу него.
За да остави без разглеждане частна жалба вх. № 4* от 28.09.2009 г. подадена срещу разпореждане от 2.06.2009 г., с което е отказано освобождаване от задължението за внасяне на разноски, въззивният съд е приел , че то не подлежи на самостоятелно обжалване отделно от решението по спора, с което съдът се произнася и по направените разноски от страните, тъй като не попада в нито една от двете хипотези на чл.274 ГПК. В случая по искането на жалбоподателката за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски първоинстанционния съд се е произнесъл с две разпореждания, с които същата е освободена. Тези разпореждания са влезли в сила и след като молбата е била уважена жалбоподателката не разполага с процесуална възможност повторно да иска освобождаване от разноски. Това важи и за случаите в които съдът въпреки, че не е отменил акта, с който е освободил страната от задължението да внася такси и разноски възложи на същата заплащане на разноски, с оглед забраната за повторно произнасяне по едно и също искане. Процесуалното нарушение на съда, след като е освободил страната от задължението за внасяне на разноски, да я задължи повторно да внесе същите не може да се санира с ново искане за освобождаване и повторно произнасяне от съда по него. Страната има възможност да иска съдът да се съобрази с акта, с който я е освободил от задължението да внася разноски, а ако това не бъде направено и невнасянето на разноските стане причина доказателството да не бъде събрано, ще се касае до процесуално нарушение, което ще се отрази на решението и ще бъде основание за обжалване. По тези съображения съдът е приел, че разпореждането от 2.06.2009 г., с което първоинстанционния съд е отказал да освободи жалбоподателката от задължението за внасяне на разноски не е определение по чл.83, ал.2 ГПК и не подлежи на самостоятелно обжалване.
Определението е правилно.
Жалбоподателката е била освободена от първоинстанционния съд от задължението за заплащане на държавна такса и разноски. В съдебното заседание, в което е допусната експертиза съдът й е възложил разноските за същата. Този акт на съда е неправилен, защото вече има постановено разпореждане по чл.83, ал.2 ГПК, поради което страната може да иска отмяна на определението, с което са й възложени разноските, а не ново освобождаване от същите. Молбата, с която е поискала повторно освобождаване следва да се третира като искане за отмяна на определението, с което са й били възложени разноските. Затова и разпореждането от 2.06.2009 г. на председателя на СГС, квалифицирано като такова по искане за освобождаване от внасяне на разноски следва да се счита като произнасяне по искане за отмяна на определението, с което същите са й възложени. Затова, то не подлежи на самостоятелно обжалване, а правилността му се проверява при обжалване на решението.
По тези съображения атакуваното определение, с което са оставени без разглеждане частните жалби на Х. , като правилно ще следва да се остави в сила. Следва обаче да се отбележи, че първоинстанционния съд трябва да съобрази обстоятелството, че жалбоподателката на два пъти- с разпореждане от 16.10.2008 г. и 26.02.2009 г. е освободена от задължението за заплащане на държавна такса и разноски, което не е взето предвид при последващите му процесуални действия.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1838 от 22.12.2009 г. по ч.гр.д. № 3001/2009 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :