Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
С., 22.02. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на осми февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 1667 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Образувано е по молба на М. Н. С., Р. Н. С., и двамата от [населено място], Софийска област и Н. Н. Г. от [населено място], за отмяна на определение № 512 от 19.09.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 383/2011 г./съобразно направеното уточнение от пълномощника на молителите адв. Ц. П. от АК-С. в съдебно заседание на 08.02.2012 г./, с което в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК е оставено в сила разпореждане от 09.05.2011 г. по ч.гр.д. № 143/2011 г. на Софийския окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба на М. Н. С. срещу определение № 76 от 04.04.2011 г. по ч.гр.д. № 143/2011 г. на СОС, поради неотстраняване в срок нередовностите й. Молителите се позовават на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, без обосновка, а излагат съображения за неправилност на атакуваното определение и по съществото на спора. Правят искане за отмяната му като неправилно. Подробни съображения са изложени в писмена защита, депозирана от адв. П. на 15.02.2012 г., в която се прави искане за отмяна на атакуваното определение и разрешаване по същество на правния спор от касационната инстанция.
Ответникът по молбата за отмяна [община], чрез пълномощника си адв. А. Г. в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за нейната недопустимост и неправилност.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, респ. определението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК.
В случая молбата за отмяна е срещу определение на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ГПК. Съгласно ППВС № 2/1977 г., което не е загубило своята сила, на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на правни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. Определението, постановено по чл. 274, ал. 2 ГПК, чиято отмяна се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, има за предмет разрешаване на процесуални въпроси и с него съдът не се е произнесъл по съществото на правния спор и не е формирана сила на пресъдено нещо, поради което то не попада в предметния обхват на актовете, подлежащи на извънинстанционен контрол по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК.
Тъй като отмяната е средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното положение и има за цел да обезпечи прилагането на принципа за дирене на обективната истина, както по отношение на влезлите в сила решения, когато те се ползват със сила на пресъдено нещо, така и по отношение на съдебни актове, приравнени по последици с изброените, за които законът не предвижда друг ред на защита, а определението по чл. 274, ал. 2 ГПК няма такава характеристика, същото не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна, поради което не може да се иска отмяната му по чл. 303 и сл. ГПК.
По изложените съображения молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
При този изход на делото, на ответника по молбата за отмяна не следва да се присъдят разноски за настоящото производство, тъй като липсват данни такива да са направени.
С оглед на изложеното и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от 08.02.2012 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, за даване ход по същество на гр.д. № 1667/2011 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Н. С., Р. Н. С., и двамата от [населено място], Софийска област и Н. Н. Г. от [населено място], за отмяна на определение № 512 от 19.09.2011 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. № 383/2011 г., с което е оставено в сила разпореждане от 09.05.2011 г. по ч.гр.д. № 143/2011 г. на Софийския окръжен съд, с което е върната частната касационна жалба на М. Н. С. срещу определение № 76 от 04.04.2011 г. по ч.гр.д. № 143/2011 г. на СОС, поради неотстраняване в срок нередовностите й.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: