Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 112
София, 07.03. 2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г.о. в закрито заседание на първи март през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове : Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.N 88 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност срещу определение № 508 от 27.01.2011 год. по ч.гр.д. № 650/2010 год. на В. апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение от 8.12.2010 год. по гр.д. № 30/2010 год. на П. окръжен съд в частта му, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за допускане на обезпечение на предявения иск с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД чрез налагане на възбрана върху собственото на А. С. В. и Т. Г. В. дворно място в[населено място], [улица], цялото от 300 кв.м., съставляващо парцел ХІІ, пл.№ 7337 в кв. 183 по плана на града, заедно с построената в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 47 кв.м.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставя материалноправния въпрос- допустимо ли е налагане на обезпечителни мерки по реда на ЗОПДИППД, върху имущество по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение. Поддържа се, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата. Приложени са определения на състави на ВКС.
Ответниците по частната касационна жалба не са подали писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд в обжалваната част В. апелативен съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.23, ал.7 ЗОПДИППД върху имущество по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение не се налагат обезпечителни мерки.
Поставеният в изложението правен въпрос не обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. По този въпрос е даден отговор с решение № 87 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 369/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. в производство по чл.290 ГПК, с което е прието че нормата на чл.23, ал.7 ЗОПДИППД установяваща, че не се налагат обезпечителни мерки върху имуществото, по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение, изключва това имущество от обхвата на обезпечителните мерки.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие с разрешението дадено в задължителната практика на Върховния касационен съд, поради което не е налице основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 508 от 27.01.2011 год. по ч.гр.д. № 650/2010 год. на В. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: