Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
С., 08.10. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г.о. в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове : Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 518 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Р. Т. и Е. С. Т., подадена чрез пълномощника им адвокат Ст. С. срещу определение № 197 от 6.07.2012 г. по ч.гр.д. № 188/2012 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение от № 155 от 7.03.2012 г. по ч. гр.д. № 112/2012 г. на Сливенския окръжен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД чрез налагане на възбрана върху УПИ … в кв… по плана на [населено място], общ. С., ведно с построената в него жилищна сграда на два етажа и на запор върху мотопед “С.”, туристическо ремарке, лек автомобил “Ф.”, банкови сметки в ТБ [фирма] и ТД [фирма].
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите поддържат, че по въпроса подлежат ли на отнемане по реда на ЗОПДИППД недвижими имоти, придобити по реда и условията на ЗУЖВГМЖСВ, след като периода на разследването е след 31.12.1990 г. е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставя се и въпросът може ли в това производство да се наложи обезпечителна мярка върху несеквестируем по смисъла на чл.444, т.7 ГПК имот, като се поддържа че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната практика, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В писмения отговор ответната страна – К. изразява становище, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима.
Бургаският апелативен съд е потвърдил определение № 155/7.03.2012 г. по ч.гр.д. № 122/2012 г. на Сливенския окръжен съд за допускане и налагане на обезпечителни мерки по реда на чл.22 и сл. от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. По мотивирано искане на К. и обезпечаване на бъдещ иск по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД е допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот и запор върху моторни превозни средства и банкови сметки. Въззивният съд е приел, че срещу жалбоподателя има образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 253, ал.5, пр.1 и 2 вр. ал.4,пр.2, вр. ал.3, т.2, вр. ал.2, пр.6 и вр.чл.26, ал.1 НК извършено в периода 11.02.2003 г. до 6.06.2008 г., като престъпното деяние попада в приложното поле на чл.3, ал.1, т.16 ЗОПДИППД, че наличното имущество е значително по смисъла на § 1, т.2 ЗОПДИПП, т.е. че приложените доказателства, обосновават извод за наличие на предпоставките, изискуеми от закона и чл.390 ГПК за допускане на обезпечение. Приел е, че изложените в частната жалба оплаквания относно законния произход на средствата, с които е придобито имуществото, предмет на наложената възбрана, следва да бъдат разгледани по същество в производството по обезпечения иск. Предвид липсата на твърдения, че имотът върху който е наложена възбраната е несеквестируем, съдът е приел, че не следва да разглежда налице ли са предвидените в чл.23, ал.7 ЗОПДИППД условия.
Настоящият съдебен състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване по въпроса: подлежат ли на отнемане по реда на ЗОПДИППД недвижими имоти, придобити по реда и условията на ЗУЖВГМЖСВ, след като периода на разследването е след 31.12.1990 г. е неоснователно. Съгласно трайно установената практика на съдилищата, съобразена в обжалваното въззивно определение, опровергаването на презумпцията чрез доказване на законния източник на средства не може да бъде извършено в обезпечителното производство с оглед целта и същността на института на обезпечението – да осигури по време на висящността на спора осъществяване на неоснователно отричано право или да попречи да се осъществи неоснователно претендирано право като лиши ответника от фактическа и правна възможност да предприеме промени, осуетяващи търсената с иска защита. Предположението, че имуществото е придобито чрез престъпна дейност може да бъде оборено чрез доказване законния източник на средства в производството по иска по чл. 28 ЗОПДИППД -/определение № 677 от 29.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 512/2010 г., IV г. о./
По въпроса допустимо ли е да се наложи обезпечителна мярка върху несеквестируем по смисъла на чл.444, т.7 ГПК имот не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Този въпрос не е разглеждан от въззивния съд по съображения, че жалбоподателите не са изложили фактически твърдения, че имотът върху който е наложена възбраната е несеквестируем, съгласно чл.444, т.7 ГПК. В частната касационна жалба се твърди, че възбраненият имот е единственото жилище. Това, обаче, не е установено, тъй като не е доказано жалбоподателите да нямат друго жилище. В случая, видно от н.а. № 19/1995 г. проверяваното лице притежава западна част от жилищна сграда- първи етаж и сутерен, ведно с 1/3 ид.ч. от правото на строеж върху парцел V-7, кв.275 по плана на [населено място], кв. “К.“, който според описанието му е жилищен. Този имот не е предмет на наложените обезпечителни мерки.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 197 от 6.07.2012 г. по ч.гр.д. № 188/2012 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :