Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 533
С., 18.10. 2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г.о. в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове : Любка Богданова
Светла Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 467 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Г. Ч. срещу определение № 79 от 1.06.2011 год. по ч.гр.д. № 77/2011 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 7.03.2011 год. по ч.гр.д. № 193/2011 год. на Софийски окръжен съд. С това определение е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД, който К., ще предяви срещу Р. Г. Ч. за отнемане в полза на държавата на имущество , придобито от престъпна дейност, чрез налагане на възбрана върху три недвижими имота, запориране на мотопед и дружествени дялове, запориране на всички банкови сметки с титуляр жалбоподателя, с изключение на трудовото възнаграждение или възнаграждение от труд.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поставят въпросите- следва ли да се налагат обезпечителни мерки върху цялото имущество, което е извън предмета на иска за отнемане, с който се претендират конкретни имуществени обекти и коя стойност на вещите- пазарната стойност към момента на придобиването им или данъчната оценка към момента на завеждане на исковете следва да се вземе предвид при определяне на обезпечителната нужда. Според жалбоподателят отговорът на първия въпрос даден от въззивния съд бил в противоречие с даденото в определение № 323 от 25.05.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 252/2010 г., ІV г.о. разрешение, а вторият бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна – К. поддържа, че не са изложени основания, които да обуславят допускане на обжалването, по същество, че определението е правилно.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК допускането до такова обжалване е възможно, ако са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК- т. е. ако при постановяването му съдът се е произнесъл по процесуален или материален правен въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Производството по делото е образувано по молба на К. с правно основани е чл.22 ЗОПДИППД – за налагане на обезпечителни мерки върху имущество, придобито от престъпна дейност от жалбоподателя. Изложени са твърдения, че жалбоподателят е осъден за извършено престъпление, което попада в обхвата на чл.3 ЗОПДИППД и че спрямо него ще бъде внесено мотивирано искане за отнемане на имущество, придобито чрез престъпна дейност. Поискано е налагане на няколко обезпечителни мерки- възбрана върху три недвижими имоти и запор върху мотопед, дружествени дялове и върху влоговете във всички банкови сметки с титуляр жалбоподателя, с изключение на трудовото възнаграждение или възнаграждение от труд. Цената на бъдещия иск е посочена в искането по чл.22 ЗОПДИППД – 439 634 лв, която сума представлява стойност на имуществото, което ще бъде поискано да се отнеме в полза на държавата от жалбоподателя. Въззивният съд е наложил исканите от комисията обезпечителни мерки.
По поставения от жалбоподателя въпрос следва ли да се налагат обезпечителни мерки върху цялото имущество, което е извън предмета на иска за отнемане не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. В приложеното определение на състав на ВКС е прието, че нуждата от обезпечаване на бъдещия иск е удовлетворена от налагането на възбраните и запорите върху посочените в молбата недвижими имоти, дружествени дялове и акции, както и че обезпечителна нужда от запор върху сметки на жалбоподателя е възможно да съществува в хипотезата на чл.4, ал.2 ЗОПДИППД. В обжалваното определение въззивният съд е приел, че е налице обезпечителна нужда от постановяване на поисканите обезпечителни мерки, тъй като бъдещият иск по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД който комисията ще предяви е за придобитото през проверявания период имущество в хипотезата на чл.4, ал.1 и ал.2 от закона.
По въпроса коя стойност на вещите- пазарната стойност към момента на придобиването им или данъчната оценка към момента на завеждане на исковете следва да се вземе предвид при определяне на обезпечителната нужда също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В молбата за обезпечение на бъдещ иск цената на иска е посочена от комисията. Достатъчно е, да е посочена общата цена на имуществото, чието отнемане ще бъде претендирано, което в случая е направено. Нуждата от обезпечение, предвид заявената цена на бъдещия иск по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД е установена. Въпросът как следва да се определи стойността на имуществото, по отношение на което може да се направи основателно предположение, че е свързано с престъпната дейност и подлежи на отнемане в полза на държавата е въпрос по съществото на делото, и е относим за производството по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 79 от 1.06.2011 год. по ч.гр.д. № 77/2011 год. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: