О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
гр.София, 24.03.2009 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.N 372 описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Ч. от гр. П. срещу въззивно решение № 1* от 26.11.2008 г. по гр.д. № 2152/2007г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 15.06.2007г. по гр.д. № 312/2007 г. на Пловдивския районен съд, с което е определен режим на лични отношения на жалбоподателя с детето Н. П. Ч. , род на 7.04.2005 г. С касационната жалба е поискано спиране изпълнението на въззивното решение на основание чл.282 ГПК.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответницата по жалбата С. И. Т. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е изменен постановения с решение № 72/16.03.2006 г. по бр.д. № 69/2006 г. на Пловдивския районен съд режим на лични отношения на жалбоподателя с детето му Н. , като е определил бащата да има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 18.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя и 15 дни през лятото, и е отхвърлил иска в частта, с която се иска постановяване на режим на лични отношения всеки втори и четвърти петък от месеца от 18.00 ч.в петъчния ден до 18.00 ч. в съботния ден, по 5 дни по К. и Великденски празници, половин ден на рождените дни на детето и бащата и всяка сряда от месеца от 17.00 ч. до 19.30 ч. Приел е, че в интерес на детето е с оглед ниската възраст, когато адаптивните й възможности са твърде ограничени установеният стереотип да не се променя твърде често.
В изложение за допускане на касационно обжалване се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, касаещ режимът на лични контакти на непълнолетно дете след прекратяване на брака, поради развод с родителя, който не упражнява непосредствено родителските права. Жалбоподателят поддържа, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван е противоречиво от съдилищата, и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С решението си въззивният съд при анализ на всички доказателства е приел, че в интерес на детето е първоначално определения режима на лични отношения между бащата и малолетната Н. от 12.00 ч. до 18.00 ч. всяка събота от месеца да бъде променен и е определил всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 18.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя детето да бъде с бащата, както и 15 дни през лятото.
Наличието на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът е основал на ППВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/74 г. С постановлението е посочено, че съдът е длъжен да определи подходящи лични отношения между децата и родителите, като начинът и формата на поддържането им могат да бъдат най-разнообразни, както и че този въпрос се решава от съда с оглед особеностите на всеки конкретен случай, като съдът следва да се ръководи от интересите на децата.
В случая с обжалваното решение въззивният съд действително се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно относно промяна на режима на лични отношения между родителя, който не упражнява непосредствено родителските права по отношение на непълнолетните деца при развод, а също така и по съществен процесуален въпрос, касаещ преценката на доказателствата относно интереса на децата.
В конкретния случай въззивният съд е преценил фактическите обстоятелства, които са обусловили правния извод за основателност на иска по чл.106, ал.5 СК, като е приел, че в интерес на детето е първоначално определения режима на лични отношения с баща му от 12.00 ч. до 18.00 ч. всяка събота от месеца да бъде променен и е определил всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 18.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя детето да бъде с бащата, както и 15 дни през лятото. Съдът е счел, че е настъпила промяна на обстоятелствата относно определените лични отношения между бащата и детето и е определил нови съобразно интересите на детето. Съдът е посочил, че с оглед възрастта на детето определените лични отношения с обжалваното решение дават възможност за по- пълноценно общуване с бащата, отговарят на неговата възраст и потребности, спомагат за неговото развитие и израстване като пълноценна личност, което е в интерес на детето. Приел е, че посочения от жалбоподателя режим не отговаря на интересите на детето. Константната практика на ВКС намерила отражение и в Постановление № 1/1974г. на ВС е съобразена от въззивния съд, като с оглед посочените в нея критерии, съдът като е анализирал всички доказателства е преценил интереса на детето, и е определил режим на лични отношения между бащата и детето. Преценката на съдилищата за начина и формата на поддържане на личните отношение между детето и родителя, с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интереса на децата, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда, решаващ спора по същество, поради което в случая не може да се поставя въпрос за наличие на неточно приложение на материалния и процесуален закон, което да налага произнасяне на Върховният касационен съд за налагане на единна практика ако не е налице значително отклонение от установената такава.
С оглед именно на задължението на съда при определяне на личните отношения между децата и родителите да изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, които са от значение за интересите на децата, представените решения на съдилищата не могат да обосноват приложното поле на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото преценката е конкретна за всеки отделен случай.
Не е налице и основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно отбажлане, тъй като жалбоподателят не сочи да е налице липса на практика на ВКС по този въпрос, нито сочи аргументи за необходимост от промяна на установената практика. Изложените аргументи в подкрепана това основание са оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Грешките във формирането на вътрешното убеждение на съда сами по себе си не съставляват основание за допустимост на касационното обжалване, а съставляват порок на решението по който съдът може да се произнесе само ако обжалването бъде допуснато.
Предвид изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
С оглед на това искането на П. И. Ч. за спиране изпълнението на въззивното решение на основание чл.282, ал.2 ГПК следва да се остави без уважение.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1* от 26.11.2008 г. по гр.д. № 2152/ 2007г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба на П. И. Ч..
Оставя без уважение искането на П. И. Ч. от гр. П. за спиране изпълнението на въззивното решение на основание чл.282, ал.2 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: