4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. София, 13. 10. 2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Димитрова
2. В. Павков
при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 659 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1700/20.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 2681/2015 г. от 3-ти състав на Окръжен съд – Варна.
С писмен отговор, ответникът оспорва касационната жалба, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище.
Касационното обжалване е допуснато от състав на ВКС, с определение № 350/04.04.2016 г..
Правни въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване, са : „Може ли съдът да преценява законосъобразността на заповед за уволнение на непосочено в исковата молба основание ?“ и „Задължително ли е да бъде извършен подбор по чл. 329 КТ, когато се премахва едно звено заедно с всички длъжности в него и в частност, когато се съкращава длъжност, за която е предвидена само една бройка?“.
По отговора на правните въпроси, съдът приема следното:
По първия правен въпрос.
По поставения въпрос има формирана задължителна съдебна практика, намерила израз, както в решение № 503/2012 г. на ВКС ІV ГО по гр.д. № 77/2011 г., решение № 297/03.10.2014 г. по гр.д.№ 7528/2013 г. на ІV гр. отд. на ВКС така и в множество други решения по чл. 290 ГПК на състави от Върховния касационен съд. Тълкуването е еднозначно, непротиворечиво и напълно се споделя от настоящия състав, а разрешението на правния въпрос е, че непосочени пороци на заповедта за уволнение не могат да се въвеждат в предмета на спора от съда, тъй като по този начин ще се наруши принципът на диспозитивното начало в гражданския процес и съдът ще се произнесе извън сезирането. Предметът на иска са очертава с исковата молба чрез насрещните срани, петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска. При иск с правно осн. чл. 344, ал. 1 КТ основание на претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за уволнение, поради което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение е самостоятелно основание (правопораждащ юридически факт), който индивидуализира предмета на спора. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не може да променя предмета на иска, това е от компетентността единствено на ищеца и то при предвидените от ГПК условия и срокове.
По втория поставен правен въпрос.
По въпроса за задължителния подбор са постановени множество решения на Върховния касационен съд, някои от които са задължителни на основание т.2 от ТР №1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Те са подчинени на разбирането, че работодателят няма задължение за подбор когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл.329, ал.1 КТ. Обратно – винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на щата или намаляване обема на работа премахва част от бройките за една длъжност, както и когато се възползва от правото си на подбор. Задължение за подбор има и тогава, когато работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Преценката за идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа т.е. тя е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата. В този смисъл са както цитираното от касатора решение №246/2011 г. по гр.д.№ 1152/2010 г. на ІІІ гр.отд., така и други решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
По касационната жалба, съдът приема следното:
Видно от данните по делото, с издадената заповед от 28.11.2014 г., издадена въз основа на взето решение на Управителния съвет на дружеството от щатното разписание на длъжностите на [фирма] е премахната щатната длъжност „главен специалист В. и СС” – В., като по старото щатно разписание, тази щатна длъжност е била една на брой във връзка с възложената на ищцата работа в регион В.. Видно от данните по делото, в ответното дружество е било налице структурно и териториално обособяване на изпълняваната от ищцата работа, като нейната работа е била извършвана изцяло на територията на поделението за регион [населено място]. Освен изложеното, взетото решение касае изцяло премахване от щата на дружеството на щатната длъжност, заемана от ищцата, за щатното разписание не само на поделението в [населено място], но и за цялото дружество. С оглед и отговора на правния въпрос, касаещ задължението на работодателя да извърши подбор в случаите, в които се съкращава единствена щатна бройка или се премахват от щатното разписание всички щатни бройки за една длъжност /какъвто е настоящия случай/, то за работодателят не е възникнало задължението да извършва подбор по чл.329 КТ.
Освен липсата на извършен подбор при съкращаването в щата на ответното дружество, други основания по исковата молба относно незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение не се сочат от ищцата и с оглед отговора на първия правен въпрос, не е допустимо да се навеждат от ищцата на по-късен момент от съдебното производство, както и не следва да се обсъждат, като неотносими към спора от състава на съда.
Предвид изложеното, предявените обективно съединени искове са неоснователни, като постановеното въззивно решение следва да се отмени. Доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия, то състава на ВКС приема, че следва да постанови ново решение по съществото на спора, с което се отхвърлят, като неоснователни, предявените искове.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по делото следва да се присъдят направените съдебни разноски за цялото производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в размер общо на 394,68 лева.
Водим от горното, състава на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1700/20.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 2681/2015 г. от 3-ти състав на Окръжен съд – Варна, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Б. Я. от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица] адв. А. против [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Б. Я. от [населено място], съдебен адрес [населено място], [улица] адв. А. да заплати на [фирма], на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 394,68 /триста деветдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ лева.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.