4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
гр.София, 24.06.2011г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 5 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. С. Банков, П. М. П., С. И. С., В. Т. Ч., П. С. П., И. С. И., С. Н. К., С. Д. И., И. Д. Д., С. Р. Д., Х. И. П., Ц. Г. К., С. П. Х., Н. К. К., П. Т. С., С. К. К., С. К. К., С. П. К., Р. Х. П., В. Д. Й., М. А. Б., В. Т. В., Д. С. К., Т. М. Ш., А. К. А., Н. С. Р., К. Г. И., З. Х. Ч., С. Ч. С., Г. С. Г., И. П. И., Й. С. Т., С. Ж. Т., С. Й. Г., И. С. В., Р. Н. В., Д. П. В., П. М. Б., Л. Г. Д., И. Г. П., Н. А. Ц. и Х. Г. Д., всички от [населено място], подадена от процесуалния им представител- адв. Г. Ч. срещу въззивно решение № 132 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 239/2010 г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 961 от 12.02.2010 г. по гр.д. № 377/2003 г. на Сливенския районен съд в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу [фирма], [населено място] искове за предаване владението на котелно помещение заемащо част от избените помещения на сградата, състоящо се от 160.31 кв.м., част от първи жилищен етаж, състоящ се от 149.77 кв.м. и стая на инкасатора и коридор към нея от 30.24 кв.м., находящо се в жилищен блок № 39, [улица], [населено място], на основание чл.108 З С.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в обжалваната част на решението е прието, че може да се придобие по давност обща част по предназначение, ако не е променено нейното предназначение и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Цитирани са решения на състави на ВС и ВКС. Поддържа се, че поставения въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение на Сливенския окръжен съд е оставено в сила решението на Сливенския районен съд в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателите-ищци срещу ответното дружество ревандикационен иск, като е прието, че правото на собственост върху котелно помещение заемащо част от избените помещения на сградата, състоящо се то 160.31 кв.м., част от първи жилищен етаж, състоящ се от 149.77 кв.м. и стая на инкасатора и коридор към нея от 30.24 кв.м., находящо се в жилищен блок № 39, [улица], [населено място] е придобито на оригинерно основание от ответното дружество и искът на ищците- етажни собственици в сградата за неговата ревандикация е неоснователен. Изложени са съображения, че след извършената през 1984 г. сделка между представители на етажните собственици и праводателя на дружеството последното е завладяло процесния имот, извършило е преустройство в обема на продаденото котелно помещение, владяло е необезпокоявано този обект и го е придобило по давност. Обстоятелството, че сключеният през 1984 г. договор за покупко-продажба е нищожен и не легитимира дружеството като носител на правото на собственост на продаденото котелно помещение на това основание, не обосновава извод за уважаване на ревандикационния иск, тъй като дружеството е носител на правото на собственост, на основание изработена в негова полза придобивна давност.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос: може ли да се придобие по давност обща част по предназначение, ако не е променено предназначението й и не представлява самостоятелен обект на правото на собственост.
В случая въззивният съд е обсъдил вида и състоянието на котелното помещение съобразно данните, предоставени от техническата експертиза и е приел, че същото като обща част по предназначение, която принадлежи на всички собственици може да промени предназначението си със съгласие на всички собственици и премине в собственост на трето лице. Материалноправният въпрос, който е определящ за изхода на делото е този, свързан със статута на котелното помещение. За да е допустимо касационното обжалване съобразно поддържаното в изложението основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК е необходимо въпросът да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния съд, което условие в случая не е налице.
Въззивният съд е постановил решението в съответствие с утвърдената съдебна практика, която приема, че промяната в предназначението на обща част може да се извърши по съгласие на всички собственици, за което не се изисква особена форма, като може да бъде дадено и мълчаливо или да следва недвусмислено от поведението им- ТР № 39/1987 г. на ОСГК на ВС. Общите части по предназначение могат да преминат в самостоятелна собственост на някой от съсобствениците или на трети лица, а също и да се придобиват по давност. Направеното от ответното дружество възражение за придобиване по давност на котелното помещение е уважено, тъй като по делото е установено от събраните доказателства , че от 1984 г., когато е продадено на дружеството, то се владение и ползва от същото със съзнанието на собственик, без да е имало спорове с ищците.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като по поставения въпрос е налице трайно утвърдена съдебна практика, включително и задължителна по чл.290 ГПК- решение № 734 от 14.03.2010 г. по гр.д. № 1720/2009 г. на ВКС, І г.о. и постановеното решение е в съответствие с тази практика.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 132 от 28.06.2010 г. по гр.д. № 239/2010 г. на Сливенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: