4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
[населено място], 23.06. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. Б.
С. Д.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 168 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски апелативен съд, ГО, І състав, № 1869/25.11.2010 г. по ч.гр.д. № 1629/2010 г., с което е потвърдено разпореждането от 22.10.2010 г. по гр.д. № 9147/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, І-10 с-в, с което е оставена без уважение молбата на К. И. Б. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по частна жалба вх. № 66228/29.09.2010 г. по описа на СГС.
Недоволен от определението на САС е жалбоподателят К. И. Б., представляван от адв. Л. Мошолов от АК-С., който го обжалва в срок и моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и той освободен от внасяне на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос като е приел, че „жалбата му е неоснователна, поради изключително ниския размер на дължимата такса по частната жалба/15лв./”. Макар и да не е прецизно формулиран, поставеният въпрос е процесуален и същият конкретизиран с оглед разрешението, дадено в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, е – как се формира преценката на съда дали молителят разполага с достатъчно средства да внесе дължимата държавна такса във връзка с приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, и по-конкретно ниският размер на дължимата държавна такса обусловил ли е крайния извод на съда да приеме, че молителят не следва да бъде освободен от заплащането й, е от значение за изхода на спора, като разрешаването му е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 и чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на касатора и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на касатора по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по частната му жалба вх. № 66228/29.09.2010 г. по описа на СГС, е прието, че той съобразно представената декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК е разведен, няма непълнолетни деца, по отношение на които да има задължения за издръжка, в трудоспособна възраст е, няма данни за наличие на заболявания и увреждания, пораждащи обективна невъзможност за полагане на труд, получава ежемесечна издръжка от дъщеря си в размер на 120 евро, поради което в рамките на финансовите му възможности е да плати дължимата държавна такса по частната жалба в размер на 15 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – с въззивното определение съдът да се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В случая по поставения процесуалноправен въпрос, а именно, как се формира преценката на съда дали молителят разполага с достатъчно средства да внесе дължимата държавна такса, във връзка с приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК, и по-конкретно ниският размер на дължимата държавна такса обусловил ли е крайния извод на съда да приеме, че молителят не следва да бъде освободен от заплащането й, е налице трайно установена съдебна практика, основания за промяна на която не са налице. По принцип следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. В съответствие с утвърдената съдебна практика, съдът е извършил преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса, вземайки предвид, че е разведен, че не разполага с движимо и недвижимо имущество, че няма ненавършили пълнолетие деца, по отношение на които да има задължения за издръжка, че е в трудоспособна възраст и няма данни за наличие на заболявания и увреждания, пораждащи обективна невъзможност за полагане на труд, че получава ежемесечна издръжка от дъщеря си в размер на 120 евро, поради което в рамките на финансовите му възможности е да плати дължимата държавна такса по частната жалба в размер на 15 лв., т.е. той е обсъдил не само материалното състояние на молителя, но и всички други относими обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, № 1869/25.11.2010 г. по ч.гр.д. № 1629/2010 г., по частна касационна жалба с вх. № 11261/11.12.2010 г. на К. И. Б. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :