5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1090
С., 6.10.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и първи септември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.527 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция “Национална сигурност”, [населено място] срещу въззивно решение от 25.02.2011 год. по гр.д. № 13570/2010 год. на Софийски градски съд, с което е отменено решението на Софийски районен съд от 25.10.2010 г. по гр.д. № 11535/2010 г., и вместо него е постановено ново, с което са уважени предявените от Н. В. Т. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ- за отмяна заповед за уволнение от 18.01.2010 г., за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност “систем-организатор” и за присъждане на обезщетение в размер на 9 765.06 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба Н. В. Т. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отмени решението на първата инстанция и уважи предявените от Н. В. Т. срещу Държавна агенция “Национална сигурност” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е доказал да е налице реално съкращаване на щата. Същият не е представил щатните разписания действали преди и след уволнението на ищцата, при съпоставката на които да се установи премахната ли е заеманата от нея длъжност. Изложил е съображения, че промените в нормативната уредба- ЗДАНС, ППЗДАНС и ПМС № 308 от 17.12.2009 г. съгласно които главна дирекция “Контраразузнаване” вече не следва да съществува като обособено структурно звено в агенцията са довели до издаване на заповед № RB 202001-001-03/ ЧЗ-2-з-1 от 14.01.2010 г., с която е извършено вътрешно организационно преустройство, а не закриване на тази дейност, тъй като видно от действащия ЗДАНС агенцията продължава да извършва контраразузнавателна дейност. Работодателят не е доказал, че длъжността “систем-организатор” с код 2139-6005, която е била заемана от ищцата е съкратена при положение, че считано от датата на уволнението на същата длъжност и със същото наименование и код е била преназначена друга служителка, макар и в друго звено, т.е. че двете длъжности са различни, както и че ако преди твърдяното съкращение са съществували тези две щатни бройки, то при тази хипотеза извършването на подбор е задължително, а в случая такъв не е извършен.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалнаправния въпрос за законността на уволнението по чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ в противоречие с практиката на ВКС- определение № 8 от 14.01.2009 г. на ВКС, по гр.д. № 4506/2008 г. в което е прието, че за да е налице реално съкращаване на щата е необходимо да са премахнати считано от определен момент за в бъдеще отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този правен въпрос. В тежест на работодателя е да докаже, че е упражнил законно правото си на уволнение, включително и основанието на което то е извършено- в случая съкращаване на щата. Цитираното определение на състав на ВКС не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като това основание е налице когато поставения правен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС, ТР на ОСГТК и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. Цитираното определение не попада в кръга на посочената задължителна практика.
В изложението се поставя и въпросът при уволнение поради съкращаване на щата, когато е премахната съответната трудова функция извършвана от работника или служителя задължително ли е спазването на нормата на чл.329 КТ от работодателя. Поддържа се, че при закриване на звеното в което е работила ищцата подборът по чл.329, ал.1 КТ е право, а не задължение на работодателя. Даденото от въззивния съд разрешение според жалбоподателя е в противоречие с приетото в решение № 158 от 10.04.1995 г. по гр.д. № 1301/1994 г. на ВС, ІІІ г.о.
По поставения въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съдът е приел, че неизпълнението от страна на жалбоподателя на процесуалното му задължение да представи длъжности характеристики за заеманата от ищцата длъжност и заетата след уволнението й от М. Д. длъжност, които са с едно и също наименование и код, не дава основание за извод, че тези две длъжности са различни, с което е обоснован и следващият извод, че при тази хипотеза подборът е задължение, а не право на работодателя. Тези изводи на съда са във връзка с приетото и посочено в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание- съкращаване на щата, в резултат на вътрешно организационно преустройство в агенцията, а даденото в цитираното решение разрешение, касае прекратяване на трудовото правоотношение при частична ликвидация.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание сочената разпоредба на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивни решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поставените от жалбоподателя правни въпроси относими към решаващите изводи на съда за признаване за незаконно уволнението и уважаване на исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ са разрешени от въззивния съд в съответствие със съдебната практика, а по въпроса за законността на уволнението по чл.328, ал.1,т.2, предл.2 КТ не са налага ново тълкуване на закона, тъй като нормата е ясна и точна. По нея има трайна и непротиворечива практика.
С ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания на съдилищата относно съдържанието на мотивите на въззивния съд. Макар и постановено при действието на отменения ГПК, предвид аналогичната функция на въззивния съд и по новия ГПК при отчитане на някои нови моменти, решението в тази част не е загубило сила. С него е прието, че дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, поради което съдът следва да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и да направи фактически и правни изводи по съществото на спора. Мотивите на обжалваното решение са в съответствие с посочените изисквания. Въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствата и е изложил фактически и правни изводи относно предмета на делото, а правилността на изводите му са основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.02.2011 год. по гр.д. № 13570/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: