Определение №856 от 30.6.2011 по гр. дело №148/148 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 856

[населено място], 30.06.2011 г.

Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юни две хиляди и единадесета година, в състав:

Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.

като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 148 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. А. И. от [населено място], подадена от процесуалния й представител- адв. Ст. П. срещу въззивно решение № 617 от 5.07.2010 г. по гр.д. № 2347/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 20.07.2007 г. по гр.д. № 746/2005 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.210, ал.2 ЗЗД за сумата 25 000 евро /част от сумата от 71 800 евро/, отменено е в частта, с която иска по чл.45 ЗЗД е бил уважен за сумата 1 200 лв. и в тази част е постановено ново, с което е отхвърлен.
Ответницата П. Н. Ц. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Софийски апелативен съд е потвърдил решението на първата инстанция, с което предявеният от жалбоподателката срещу П. Ц. иск по чл.210, ал.2 ЗЗД е бил отхвърлен. Приел е, че претенцията на ищцата е неоснователна, тъй като посочената в договора площ на апартаментът, който е бил предмет на сключения между Ц. като продавач и И. като купувач договор за покупко-продажба, материализиран в нот.акт № 159/ 2004 г. не е в по-малко с повече от 1/10 от действителната му площ. Възприел е вариант ІІ-ри на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в който е посочено, че разликата в площта е 13.68 кв.м., което е 3.69% от тази площ. Изложил е съображения, че действителната площ на апартамента е определена съобразно предписанието на § 2, ал.1 от ДР на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, издадена от МРРБ. Тъй като , разпоредбата на чл.210, ал.2 ЗЗД касае разликата в площта на недвижими имоти, представляващи самостоятелни обекти на правото на собственост и след като тази разлика е по-малко от предвидената в ал.2, то искът е неоснователен.
В изложение за допускане на касационно обжалване, което се съдържа в касационната жалба се поддържа, че по материалноправния въпрос: при иск с правно основание чл. 210, ал.2 ЗЗД, при определяне действителното пространство на продадения имот следва ли да се прилага Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, издадена от МРРБ. Подържа се, че по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба и изложението към нея не съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По въпроса как следва да се определи действителното пространство на продадения имот, когато той представлява самостоятелен обект- сграда или обект в сграда не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато границите на обекта посочени в договора за покупко-продажба и на място са едни и същи, последиците от отклоненията в площта се уреждат по правилата на изменяване на цената или отказване от договора по чл.210 ЗЗД. Разпоредбата на §2, ал.1 от ДР на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, издадена от МРРБ през 2003 г. изяснява какво представлява застроена площ на самостоятелни обекти в сградите /жилища, магазини, ателиета, кабинети, офиси и др. п./ и това е площта, ограничена от външните конструктивни очертания на външните ограждащи стени на обекта и осовите линии на разделителните стени към съседните обекти или към общите помещения в сградата. Към застроената площ на обекта /жилище и др. п./ се прибавя цялата площ на лоджиите и балконите, измерена по външните им конструктивни очертания, а в ал. /2/ е посочено, че застроена площ на жилище /или на друг обект/, разположено на повече от един етаж, е сборът от застроените площи на отделните му етажи, вкл. площта на стълбищата в тях. Това е легалното понятие за площта на самостоятелен обект. Самата жалбоподателка в уточнението към исковата молба е посочила, че има предвид легалното понятие “застроена площ” по смисъла на § 2 от ДР на Наредба № 7/2003 г. В случая жалбоподателката не е обосновала необходимостта от тълкуване на понятието “действителна площ” на самостоятелен обект в сграда и с какво тя се отличава от легалното понятие “застроена площ” дадено в ДР на Наредба № 7/2003 г. за да е налице необходимост от произнасяне от ВКС по този въпрос.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 617 от 5.07.2010 г. по гр.д. № 2347/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top