Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
С., 21.06. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. Б.
С. Д.
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 937 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието чрез пълномощника си ст. юрисконсулт Л. Д., против въззивно решение № 21 от 04.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2676/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1479 от 05.06.2009 г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.д. № 3360/2008 г., е отхвърлен предявеният от Министерство на правосъдието против С. Н. Т., Динка П. Я. и К. П. Т., и тримата от [населено място], регресен иск с правно основание чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления/ЗПФКПП/, за сумата от 2230 лв., представляваща финансова компенсация, изплатена в изпълнение на решения № 18 и № 19/2007 г. на НСПКПП при Министерство на правосъдието, на наследниците на А. И. Т. и А. З. Т., пострадали от престъпление.
С определение № 141 от 04.02.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на решението по правния въпрос, а именно – подлежат ли на съдебен контрол решенията по чл. 24 ЗПФКПП на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления/ НСПКПП/ с оглед императивната норма на чл. 16 ЗПФКПП, който въпрос е обусловил изхода на спора по този иск, отговорът по който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца Министъра на правосъдието юриск. Р. К. поддържа, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК касационната инстанция да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.16 ЗПФКПП като бъдат осъдени ответниците С. Н. Т., Динка П. Я. и К. П. Т., в качеството им на наследници на починалия П. З. Т., да заплатят сумата от 2230 лв., представляваща финансова компенсация на пострадали от престъпления, изплатена в изпълнение на решения № 18 и № 19/2007 г. на НСПКПП от Министерство на правосъдието в полза на Р. А. С. и Запрян А. Т., като наследници на пострадалите от престъплението А. И. Т. и А. З. Т., ведно с лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба – 20.11.2008 г. до окончателното изплащане и сумата 375,77 лв. – обезщетение за забава, дължимо от 11.10.2007 г./датата на изплащането на финансовата компенсация/ до датата на подаване на исковата молба.
Ответниците по касационната жалба С. Н. Т., Динка П. Я. и К. П. Т., всичките от [населено място], чрез пълномощника им адв. Й. К. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорват жалбата като неоснователна и молят същата да бъде оставена без уважение като подробни съображения излагат и в писмено становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
За да отхвърли предявеният иск по чл. 16 ЗПФКПП, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал наличието на всички законови предпоставки за изплащане на финансови компенсации на пострадали от престъпления по реда на ЗПФКПП, а именно влязло в сила Постановление на Прокуратурата за прекратяване на наказателното производство, поради смърт на извършителя, както и доказателства, че лицата, на които е изплатена финансовата компенсация са законни наследници на пострадалите от престъплението.
По поставения правен въпрос относно това, подлежат ли на съдебен контрол решенията по чл. 24 ЗПФКПП на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления/ НСПКПП/ в производството по регресните искове на държавата по чл. 16 ЗПФКПП липсва трайна съдебна практика, поради което разрешаването му има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В чл. 16 ЗПФКПП е уредена суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от престъпление. Съгласно тази законова норма Министърът на правосъдието/МП/ незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява иск срещу извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяване на изплатената парична сума. За да се породи правото на МП на този регресен иск следва да са налице следните предпоставки – влязъл в сила съдебен или прокурорски акт/с последици идентични на последиците на влязла в сила присъда/, с който ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление/хипотезите на чл. 12, т. 1-3 ЗПФКПП/, молба от пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с решение от специализиран орган – Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления/чл. 24, ал. 3 от закона/, както и доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за финансова компенсация от извършеното престъпление. В случая пораждането на право на финансова компенсация от държавата на пострадали от престъпления е предмет на производство, развито в специален закон – ЗПФКПП, което не подлежи на съдебен контрол/чл. 24, ал. 5/. Компетентността относно правото на предоставяне на финансова компенсация на пострадали от престъпления е изцяло в правомощията на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, чийто правомощия са уредени в Глава V от закона и който се произнася с окончателно решение, с което предоставя или отказва да предостави финансова компенсация на пострадалите от престъпления, подали молби затова. В негова компетентност е да извърши проверка на данните, предоставени от молителите налице ли са предпоставките на закона, за да бъде уважена молбата им за предоставяне на финансова компенсация и законосъобразността на тази проверка не подлежи на съдебен контрол. На още по-малко основание такъв контрол би следвало да бъде упражнен спрямо иска на държавата по чл. 16 ЗПФКПП в който тя се суброгира в правата на удовлетворения пострадал от престъпление.
В случая отговорът на поставения правен въпрос е, че в производството по предявен иск по чл. 16 ЗПФКПП, съдът не може да упражнява косвен съдебен контрол върху решенията по чл. 24 ЗПФКПП на Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления.
По касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК:
Касационната жалба е основателна, а въззивното решение неправилно.
По делото е установено от фактическа страна, че с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.10.2006 г. на Окръжна прокуратура [населено място] е прекратено наказателното производство срещу П. З. Т. от [населено място], поради смъртта на обвиняемия, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК. С решения № 18/2007 г. и № 19/2007 г. Н. съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления е разрешил предоставянето на финансова компенсация на Запрян А. Т. и Р. А. С., в качеството им на наследници на убитите си в резултат на престъплението родители А. И. Т. и А. З. Т., в размер на 2230 лв., на основание чл. 3, ал. 3, вр. с чл. 12, ал. 2, чл. 13, ал. 1 и ал. 2, чл. 14, т. 5 от ЗПФКПП, като с платежни нареждания № 136 и № 137/ 21.10.2007 г. обезщетенията са преведени, както следва : на Р. С. сумата от 1115 лв. и на Запрян Т. в размер на 1115 лв.
При тези фактически данни, с случая са налице предпоставките за уважаване на регресния иск по чл. 16 ЗПФКПП и ответниците С. Н. Т., Динка П. Я. и К. П. Т. като наследници на починалия обвиняем П. З. Т., следва да бъдат осъдени да възстановят на държавата сумата платена от нея на наследниците на пострадалите от престъплението като финансова компенсация, ведно със законните последици – законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.11.2008 г.
Основателна е и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава. Изплатената от МП финансова компенсация представлява обезщетение за вреди от непозволено увреждане, което обезщетение се дължи пряко от деликвента на пострадалия, като длъжникът се смята в забава и без покана/чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. В случая изплащайки обезщетението за вреди от деликта, МП е встъпило в правата на пострадалите против деликвента, респ. неговите наследници, в т.ч. и в правото си да търси обезщетение за забава. Поради това, наред с обезщетението, изплатено от МП, на последния се дължи и обезщетение за забава върху главницата на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода от изплащането на компенсацията до датата на подаване на исковата молба, а именно от 11.10.2007 г. до 17.11.2008 г., в размер на 375, 77 лв.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора сумата от 296,36 лв. юриск. възнаграждение, определено съобразно чл. 7,ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за М..
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК предвид уважаването на исковете и с оглед обстоятелството, че касаторът ищец не заплаща държавна такса, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на съда държавна такса в размер на 104, 24 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 21 от 04.01.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2676/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Н. Т. ЕГН [ЕГН], Динка П. Я. ЕГН [ЕГН] и К. П. Т. ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], [улица], в качеството им на наследници по закон на починалия техен наследодател П. З. Т., на Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието М. П., [населено място], [улица], при условията на разделна отговорност по 1/3 идеална част всеки един, сумата общо от 2230 лв., представляваща финансова компенсация по смисъла на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, изплатена в изпълнение на решения № 18 и № 19/2007 г. на НСПКПП, от Министерство на правосъдието в полза на Р. А. С. и Запрян А. Т., като наследници на пострадалите от престъплението А. И. Т. и А. З. Т., извършено от П. З. Т., б.ж. на [населено място], ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 20.11.2008 г. до окончателното изплащане и сумата 375,77 лв. – обезщетение за забава, считано от 11.10.2007 г. до 20.11.2008 г., както и сумата от 296,36 лв. разноски за юриск. възнаграждение, а в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд да заплатят дължимата за производството държавна такса в размер на 104,24 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :