4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
С., 13.06. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на осми юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.14 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ОУ “В. Л.”, [населено място], подадена от пълномощника – адв. Д. Д. срещу въззивно решение № 425 от 7.10.2010 год. по гр.д. № 730/2010 год. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решението на Плевенския районен съд от 28.06.2010 г. по гр.д. № 2450/2010 г., с което е отхвърлен предявеният от Г. Й. К. срещу ОУ “В. Л.”, [населено място] иск за присъждане на сумата 4 182.30 лв. лв., неизплатено обезщетение за срок от шест месеца, на основание чл.222, ал.3 КТ и на сумата 127.62 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 28.12.2009 г. до 14.04.2010 г. и е постановено друго, с което предявените искове са уважени в посочените размери.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправения въпрос относно това разпоредбата на §5, ал.1 от ПЗР на КСО представлява ли правна възможност само за работника или и за работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и при възникване на тази правна възможност преди или след прекратяване на трудовото правоотношение, от кой момент е дължимо обезщетението по чл.222, ал.3 КТ. Поддържа се, че е налице основанието по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата Гразданка Й. К., чрез пълномощника си – адв. Е. Т. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като представената практика е неотносима към конкретния казус, както и че нормата на чл.222, ал.3 КТ е ясна, а по приложението й има утвърдена практика, която не се нуждае от промяна. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да уважи исковете на жалбоподателката за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца, на основание чл.222, ал.3 КТ и за забавено плащане на главницата на основание чл.86 ЗЗД въззивният съд е приел, че жалбоподателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй като К. е работила при него през последните 10 години от трудовия й стаж. Изложил е съображения, че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение К. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на §5, ал.1 ПЗР на КСО, явяваща се специална по отношение на общата норма на чл.68 КСО. До прекратяването на трудовото правоотношение между страните-11.08.2009 г. К. е заемала длъжността учител и че при този работодател е работила през последните 10 години, поради което е налице условието на чл.222, ал.3 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати. Изложил е съображения, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение тя е отговаряла на предвидените в § 5, ал.1 ПЗР на КСО изисквания – 25 години учителски осигурителен стаж и навършени 57 години, поради което е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при предвидените в посочения законов текст условия, като такава й е отпусната от тази дата.
Поставеният материалноправен въпрос касае правната възможност на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.10 КТ- поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с учител в хипотезата на §5, ал.1 от ПЗР на КСО.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1 КТ за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос, тъй като той не е обусловил изхода на спора. Искът е с правно основание чл.222, ал.3 КТ, а съгласно тази разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж- на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца и това обезщетение е допустимо да се изплаща само веднъж.Предпоставките за придобиване право на обезщетение по чл.222, ал.3 КТ са: прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател- решение № 720 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 191/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В случая при данните по делото, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с К. на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ са били налице предпоставките на чл.222, ал.3 КТ за уважаване на иска, приетото от съда, че искът е основателен е в съответствие с нормата на закона и утвърдената съдебна практика.
По поставения правен въпрос: от кой момент е дължимо обезщетението по чл.222, ал.3 КТ също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. По всички парични искове за обезщетения, включително процесното, съществува специална уредба в КТ и срокът за предявяване на иска започва да тече от деня, в който правото е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено – чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ. В случая началото на срока е нормативно определен – разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ предвижда, че правото да се претендира обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и работа при същия работодател през последните 10 години от трудовия стаж, възниква при прекратяване на трудовото правоотношение. В случая правоотношението е прекратено на 11.08.2009 г., а искът е предявен на 14.04.2010 г., т.е. в срока по чл.358, ал.1, т.3 КТ. По този въпрос практиката на съдилищата е последователна и решението на въззивния съд е постановено в съответствие с нея.
С оглед изложеното, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 КТ, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответницата по касация следва да се присъдят направените разноски за производството в размер на сумата 100 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Е. Т..
Водим от горното, Върховният касационен съд, III гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 425 от 7.10.2010 год. по гр.д. № 730/2010 год. на Плевенския окръжен съд.
Осъжда ОУ “В. Л.”, [населено място], [улица], № 6 да заплати на Г. Й. К., ЕГН: [ЕГН], от [населено място], [улица], ап.13 направените разноски за касационното производство в размер на сумата 100 / сто/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :