3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
гр.София, 24.06.2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и втори юни, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 116 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Д., действащ като едноличен търговец с фирма “А. – Д. Д.”, [населено място], подадена от пълномощника- адв. Г. Д. срещу въззивно решение № 436 от 18.10.2010 г. по гр.д. № 712/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решение № 41 от 18.06.2010 г. по гр. д. № 146/2010г. на Ботевградския районен съд в частта, с което е отхвърлен предявеният от М. Н. М. срещу жалбоподателя иск с правно основание чл.215 КТ за заплащане на сумата 1093 евро, представляваща неизплатени командировъчни пари и в тази част е постановено друго, с което жалбоподателя е осъден да заплати на М. Н. М. сумата 1093 евро, представляваща неизплатени командировъчни пари за периода 14.09.2007 г. – 12.11.2009 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по материалноправния въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалваното решение, а именно на каква база следва да се определи размера на дължимото на работника или служителя за определен период от време трудово възнаграждение, на база начисленото му такова по ведомостите, или съобразно уговореното в индивидуалния трудов договор, както и следва ли да се признават за извършени разходи, посочените като такива във финансово-експлоатационния отчет към пътния лист, когато към тях не са приложени счетоводни документи за извършването им.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответникът М. Н. М..
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да осъди жалбоподателя да заплати на М. сумата 1093 евро въззивният съд е приел, че между страните по делото е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което М. изпълнявал длъжността “шофьор на тежкотоварен автомобил”. От приетата по делото съдебно – икономическа експертиза е установено, че за периода 14.09.2007 г.- 12.11.2009 г. е бил командирован в чужбина, получил е авансово суми в общ размер на 20380 евро, от които отчел като разходи по обслужване на автомобила и товарите 18 333 евро, като следващите му се командировъчни пари са в размер на 4 455 евро. От предоставената авансово сума ищецът е получил в повече сумата 2 047 евро, поради което му се дължи разликата между командировъчни пари в размер на 4 455 евро и получената в повече сума от 2047 евро и тя е в размер на 1093 евро.
По поставения в изложението материалноправен въпрос, за който се твърди че е решаван противоречиво от съдилищата, а именно на каква база следва да се определи размера на дължимото на работника или служителя за определен период от време трудово възнаграждение, на база начисленото му такова по ведомостите, или съобразно уговореното в индивидуалния трудов договор не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да е налице соченото основание поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода по делото. От значение за изхода по конкретното дело е този въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящият случай поставения от жалбоподателя правен въпрос не е обусловил извода на съда за основателност на иска. Искът е по чл.215 КТ и е уважен, защото съдът е приел, че на М. се дължи сумата 1093 евро- неизплатени командировъчни пари. Разпоредбата на чл.215 КТ установява, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Поставеният въпрос не е разглеждан от въззивния съд и не е обусловил решаващите му изводи.
По въпроса следва ли да се признават за извършени разходи, посочените като такива във финансово-експлоатационния отчет към пътния лист, когато към тях не са приложени счетоводни документи за извършването им не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- разрешен от въззивния съд правен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Противоречива съдебна практика е налице, когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК. Понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Различният предмет на правораздаване на гражданските и административните съдилища, намерил израз в структурното им обособяване в системата на съдилищата, предопределя и същностната разлика в съдебната практика, формирана по граждански и административни дела. Административните съдилища, оглавявани от Върховен административен съд, осъществяващ върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване, разрешават административноправни спорове относно отношения, уредени от административното право – отношения, различни по правната им природа от гражданскоправните, споровете по които са подведомствени на гражданските съдилища, в какъвто смисъл е разяснението в т.3 от ТР № 1/2009г.по тълк.дело № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Поради това, приложеното решение № 2141 от 10.03.2005 г. по адм. дело № 4865/2004 г. на ВАС, ІІІ отд. не обосновава хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 436 от 18.10.2010 г. по гр.д.№ 712/2010 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: