2
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
[населено място], 17.09. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети септември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. Б.
С. Д.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 395 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски градски съд № 5502 от 10.03.2011 г. по ч.гр.д. № 2134/2011 г., с което е потвърдено определението от 12.01.2010 г. по гр.д. № 37565/2009 г. на Софийски районен съд, 73 с-в, с което е върната исковата молба на С. Д. А. от [населено място], поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото е прекратено.
Недоволна от определението на СГС е жалбоподателката С. Д. А., която го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК като правни въпроси, значими за изхода на спора, решени в обжалваното определение, жалбоподателката е посочила въпросите, а именно – следва ли да се прекрати производството по делото, ако след изтичане на дадения от съда срок за отстраняване нередовностите на исковата молба, но преди постановяване на определението за прекратяване на производството по делото, тези нередовности са отстранени, както и налице ли са основанията за прекратяване на производството по делото в случаите, при които съдът е извършвал последващи процесуални действия въз основа на доказателство, представено от ищеца след срока за отстраняване нередовностите на исковата молба, налице ли са основанията за връщане на исковата молба, в случаите, при които съдът е дал указания за представяне на адрес на ответника, преди да е извършил действията по призоваването, съгласно разпоредбите на чл. 45, чл. 46 и чл. 47, ал. 1 ГПК, с твърдението, че решаването на първите два въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по третия въпрос е налице противоречива съдебна практика, релевирана в определение № 304 от 06.04.2010 г. по ч.гр.д. № 165/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, определение № 287 от 15.04.2010 г. по ч.гр.д. № 254/2010 г. на Врачанския окръжен съд и определение от 03.02.2009 г. по ч.гр.д. № 42/2009 г. на Хасковския окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал исковата молба на С. Д. А., поради неотстраняване в срок на нередовностите й на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, първоинстанционният съд – Софийски районен съд е постановил законосъобразно определение. Приел е също така, че след като исковата молба е била нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, правилно първоинстанционният съд я оставил без движение за отстраняване в срок нередовностите й – представяне на справка за постоянен/настоящ адрес на ответника, което съобщение е получено лично от ищцата на 20.10.2009 г. и тъй като в указания срок тя не е изпълнила тези указания, правилно съдът на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, я е върнал и е прекратил производството по делото. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че след като в указания срок не са отстранени недостатъците на исковата молба, правилно първоинстанционният съд я е върнал като нередовна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените от жалбоподателката процесуалноправни въпроси, а именно за характера на срока по чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовностите на исковата молба, както и налице ли са основанията за връщане на исковата молба в случаите, при които съдът е дал указания за представяне на адрес на ответника, преди да е извършил действията по призоваването съгласно разпоредбите на чл. 45, чл. 46 и чл. 47, ал. 1 ГПК, са от значение за изхода на делото, но решаването им не е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, а въпроса, свързан с процесуалните действия на съда по призоваването не е решаван противоречиво от съдилищата. Това е така, тъй като срокът по чл. 129, ал. 2 ГПК е преклузивен и с изтичането му се преклудират правата на ищеца да отстрани недостатъците на исковата молба и последната като нередовна се връща, както в случая е процедирал и съдът. Що се отнася до процедурата по призоваването на ответника, след като връчителят е удостоверил в разписката към съобщението, че ответникът е бил наемател до м. февруари 2009 г. на адреса, посочен в исковата молба и не е оставил телефон или адрес за контакт, не е необходимо съдът да изчаква извършването на други усилия за лично връчване, а указва на ищеца да представи доказателства за адресната регистрация на ответника/постоянен/настоящ адрес/, за да се извърши процедурата по чл. 45, чл. 46 или чл. 47, ал. 1 ГПК, каквито в случая процесуални действия са извършени от съда в съответствие със закона. В този смисъл посочените определения на въззивни съдилища като противоречива съдебна практика по приложението на чл. 45, чл. 46 и чл. 47, ал. 1 ГПК, са неотносими в настоящия случай.
Това е така, тъй като съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, на ищеца се изпраща съобщение в едноседмичен срок за отстраняването им. Именно по този начин е процедирал решаващият съд – с разпореждане от 08.10.2009 г. е оставил исковата молба без движение с указания в законовия срок да се отстранят недостатъците й – да се представи справка за настоящ/постоянен адрес на ответника като с това разпореждане ищцата е уведомена, че при неизпълнение на указанията на съда в дадения срок исковата молба ще бъде върната и производството по делото прекратено. Съобщението за разпореждането е получено от касаторката лично на 20.10.2009 г., но в указания срок тя не е представила документ удостоверяващ постоянния/настоящ адрес на ответника, което е в нейна тежест. Ищцата е следвало да прояви процесуална активност не само като подаде в срок молба за издаване на съдебно удостоверение, но и в този срок да представи необходимия документ като в случай, че дадения срок е недостатъчен за снабдяване с исканото писмено доказателство, тя е имала процесуалната възможност да поиска продължаване на срока, даден й от съда на основание чл. 63 ГПК, от която възможност тя не се е възползвала. Без значение в случая е обстоятелството, че след изтичане на едноседмичния срок за отстраняване нередовностите на исковата молба съдът е извършвал процесуални действия по призоваването на ответника, тъй като с изтичане на дадения срок от съда, в който ищцата е пропуснала да упражни правото си да отстрани констатирани нередовности на исковата молба, това нейно право се е преклудирало и тя следва да понесе санкцията предвидена в нормата на чл. 123, ал. 3 ГПК. Т.е., правилен е изводът на въззивния съд в обжалваното определение, че първоинстанционният съд е извършил следващите се процесуални действия и тъй като ищцата не е привела исковата си молба в съответствие със закона и указанията на съда в срок, правилно тя е върната като нередовна и производството по делото е било прекратено. Или така, както са формулирани, поставените два процесуалноправни въпроси са решени от въззивния съд в съответствие със закона, поради което не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обуславящ изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящия случай. Не е налице и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по третия процесуален въпрос по съображенията, изложени по-горе.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд № 5502 от 10.03.2011 г. по ч.гр.д. № 2134/2011 г., по частна касационна жалба с вх. № 42594 от 11.05.2011 г. на С. Д. А. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :