4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 836
гр.София, 24.06.2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Б.
С. Д.
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 136 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. К. от [населено място], подадена от пълномощника му – адв. Ал. Ж. срещу въззивно решение № 243 от 20.10.2010 г. по гр.д.№ 393/2010г. на Старозагорския окръжен съд, с което е отменено решение № 90 от 7.12.2009 г. по гр. д. № 1627/2008г. на Старозагорския районен съд, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за обявяване за недействителен по отношение на него договор за покупко-продажба на недвижим имот, предмет на нотариален акт № 108, т.І, рег. № 1384, нот. дело № 81/2001 г. по силата на който на 23.05.2001г. Д. М. С. и Д. Е. С. продават на И. М. И. по време на брака му с И. И. И. следния свой недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], [община] с площ от 1 525 кв.м., съставляващ УПИ ІV-115, кв.3а, по плана на селото, заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда, строена през 1950 г. и селскостопански постройки за сумата 1 500 лв., на основание чл.135 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въпросите: има ли вещноправно действие решението на съда, с което се обявява за недействителна спрямо кредитора увреждаща сделка по предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД и настъпва ли по силата на решението връщане на имота в патримониума на длъжника; какъв е характера на иска по чл.135 ЗЗД; ограничено ли е правото на предявяване на този иск от правилата на погасителната давност; кой е началния момент за изчисляване на давностния срок в случаите, когато е образувано изпълнително производство и започва ли да тече нова давност от всяко действие на взискателя по изпълнителното производство се решават противоречиво от съдилищата, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да отхвърли иска, предявен на основание чл.135 ЗЗД, въззивният съд е приел за основателно възражението на ответниците, че е погасен по давност. Приел е, че вземането на ищеца е станало изискуемо през 2001 г. когато е образувано изпълнителното дело, а исковата молба е заведена през 2008 г., т.е. след изтичане на 5-годишната давност по чл.110 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода по делото. От значение за изхода по конкретното дело е този въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая поставения от жалбоподателя правен въпрос: има ли вещноправно действие решението на съда, с което се обявява за недействителна спрямо кредитора увреждаща сделка по предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД и настъпва ли по силата на решението връщане на имота в патримониума на длъжника не е обусловил извода на съда за неоснователност на иска. Искът по чл.135 ЗЗД е отхвърлен, като е прието, че правото на жалбоподателя-ищец да иска обявяване за недействителни по отношение на него на увреждащите действия на длъжника, изразяващи се в отчуждаване на собствения му недвижим имот е погасено, поради изтичане на петгодишната давност, т.е. въпросът не е обусловил съдържанието на решението.
По въпроса какъв е характера на иска по чл.135 ЗЗД и ограничено ли е правото на предявяване на този иск от правилата на погасителната давност също не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че искът е конститутивен и правото на ищеца да иска обявяване за недействителни по отношение на него на увреждащите действия на длъжника се погасява с изтичане на 5-годишна давност, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо. Даденото от въззивния съд разрешение е в съгласие с трайната практика на ВКС, че искът е конститутивен и че правото да се иска обявяването на увреждащите действия на длъжника за недействителни по отношение на ищеца се погасява с изтичане на 5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, считано от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. от деня на извършване на увреждащата сделка- чл.114, ал.1 ЗЗД.
По въпроса прекъсва ли се давността с предприемане на изпълнителни действия / чл.116 б.”в” ЗЗД/ и от този момент започва ли да тече нова давност- чл.117, ал.1 ЗЗД също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел, че изпълнителното дело е образувано през 2001 г., а искът е предявен на 28.11.2008 г., т.е. извън 5-годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД. По приложеното изпълнително дело № 3164/2001 г. на СИ при СРС не са извършвани изпълнителни действия по отношение на процесния недвижим имот, а и последното предприето изпълнително действие е от 10.12.2002 г., т.е. като начало на давностния срок дори да се приеме този момент, то спрямо момента на предявяване на исковата молба давностния срок е изтекъл. Не е налице хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по отношение на това правото на иск по чл.135 ГПК погасява ли се с изтичане на 5-годишна давност по чл.110 ГПК. Това право на общо основание се погасява с изтичане на 5-годишна давност, считано от деня, в който вземането на кредитора е станало изискуемо. Налице е последователна и непротиворечива съдебна практика, която не се нуждае от коригиране.
От изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.2 и т. 3 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 243 от 20.10.2010 г. по гр.д.№ 393/2010г. на Старозагорския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: