2
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 450
[населено място], 17.09. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети септември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. Б.
С. Д.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 468 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. В. Комитски от [населено място], против разпореждане № 123 от 11.03.2011 г. по гр.д. № 877/2010 г. на Софийския окръжен съд, с което е върната на жалбоподателя касационната му жалба срещу въззивно решение № 539 от 03.12.2010 г. постановено по делото, подадена на 13.01.2011 г. с вх. № 86. Жалбата е върната поради това, че цената на исковете, по които е постановено въззивното решение, е под 1000 лв. и е процеално недопустима.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното разпореждане по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери разпореждането, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне касационната жалба като недопустима, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й, действала към момента на постановяване на въззивното решение – ДВ, бр. 59/2007 г., според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв., а в случая предявените искове са за сумата от 317,50 лв. главница и 100 лв. лихва за забава.
Разпореждането като краен резултат е правилно.
Софийският окръжен съд е постановил на 03.12.2010 г. въззивно решение № 539 по гр.д. № 877/2010 г., с което като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените искове от ищеца срещу ответното дружество за заплащане на общата сума от 317,50 лв., представляваща начислено, но неизплатено възнаграждение за положен нощен труд по съществувалото между страните трудово правоотношение за периода от 02.11.2007 г. – 04.01.2010 г., както и за сумата от 100 лв. – лихва за забава върху главницата. Касационната жалба срещу решението е подадена на 13.01.2011 г. с вх. № 86 и е върната на подателя й на основание старата редакция на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/ДВ, бр. 59/2007 г./, а всъщност в случая е приложима новата редакция на този законов текст, а именно, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв./ ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./
Това е така, тъй като според § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуална и поради това приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, която следва да бъде съобразена към момента на подаване на касационната жалба. Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на иска за парично вземане под 5 000 лв./според чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска е търсената сума/ и е процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено. Вярно е, че съгласно § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК / ДВ, бр. 100 от 2010 г./ висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Висящо пред съответната инстанция обаче е онова производство, което е инициирано от правоимащия преди датата на влизане в сила на ЗИД ГПК. В случая преди да бъде подадена касационна жалба, висящо касационно производство няма, съответно няма как за него да се приложи стария ред. Жалбата е подадена на 13.01.2011 г. и към тази дата не е допустима на основание редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК след измененията, направени със ЗИДГПК/ ДВ, бр. 100 от 2010 г./, а не както е приел въззивният съд в обжалваното разпореждане към датата на постановяване на въззивното решение – 03.12.2010 г. в редакцията на чл. 280, ал. 2 ГПК//ДВ, бр. 59/2007 г./. Независимо от това обаче като краен резултат обжалваното разпореждане на въззивния съд, с което е върната като процесуално недопустима касационната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Изложените доводи в нея, свързани с допуснатата грешка от въззивния съд, че въззивното решение подлежи на касационен контрол, са ирелевантни и не следва да се обсъждат, още повече, че при извършената проверка от решаващия съд, свързана с администриране на касационната жалба, този пропуск е отстранен.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 123 от 11.03.2011 г. по гр.д. № 877/2010 г. на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :